Една невъзможна любов

5 глава

Гледната точка на Хана
- Знам. Трябваше да спра! Ясно е, че той не ме иска...- изплаках и зарових глава в рамото на Майк.- Защо го правиш ? Защо винаги си с мен? - не спирах да питам.
- Наистина ли искаш да знаеш?- Майк ме пусна. Очите му бяха насълзени. Гласът му се измени.
- Да. Искам.
- Ами дори не знам как да ти го кажа!
- Просто го Кажи!- извиках.
- Аз ...Аз харесвам те... мамка му...винаги съм те харесвал! И сега, когато знам защо плачеш ми идва да сляза долу и да го пребия!- извика той и удари по стената...
- Аз... Аз...- заплаках още по- силно.
Майк се приближи до мен.
- Недей! Не виновна за нищо!- каза той плачейки.- Искаш ли да те оставя?
- Да, моля те! След малко слизам!
- Само моля те...
- Няма да кажа на Ейдън.
- Благодаря ти!

Майк излезе и аз заплаках. Не можех да спра. Просто не можеш.
Майк е най- добрият приятел на Ейдън и са заедно от детската градина. Майк винаги е бил около мен. Винаги е бил много мил и се е грижел за мен дори повече от Ейдън. Понякога имам чувството, че той ми е брат. Мислех, че ме приема като приятелка.
Явно греша. Само се надявам да не посегне на Джак, защото ще откача.
Взех телефона си и без да се осъзная набрах номерът на Тамара.

Тя е най-добрата ми приятелка. Живееше в съседната къща,но се премести при баща си във Виена.
Не съм я виждала от 2 години, но си говорим почти всеки ден.

- Хей, Хана! Как си?
- Хей! Ами ... ще се оправя ....надявам се....
- Какво се е случило?
- Ами брат ми направи парти и Джак се появи...
- Лелее... Не плачи...
- И Майк .... Майк..
- Какво направи Майк?- тя не спираше да пита.
- Той ми каза, че е влюбен в мен...
- Ехаа..
- Тамара.... Не издържам...
- Успокой се. Слизай долу и горе главата...- тя беше свикнала. Винаги слушаше истериите ми и ме успокояваше. Не знам как го прави, но винаги ме разбира... Обичам я!
- Ехоо
- Да.
- Успокой се и поговори с Майк!
- За?!
- Ами не знам... Винаги съм мислела, че и ти го обичаш.- каза тя съвсем спокойно. Не бях мислила за него по този начин, но всъщност е права. Той е най- милото момче, което познавам. Винаги е до мен и ме успокоява.
- А и така ще забравиш Джак!
- Не знам....
- Помисли.
- Ами не знам. Наистина не мисля, че може да замени Джак.
- Ако не пробваш, няма как да разбереш! Хайде сега слизай и се забавлявай, а това ще го мислиш утре!
- Слизам. Обичам те и много ми липсваш!
- И ти ми липсваш!- каза тя преди да затвори . Наистина ме разбира. Винаги. Много ми липсва.

Може би Тамара е права. Никога не бях мислила за Майк така. Може да излезе нещо хубаво от всичко това...

Изтрих сълзите си и се подготвих за изненадите , които ме очакваха долу...
Щом слязох....