Grey

1

КОЛАТА СПРЯ ПРЕД ОГОРМАНАТА И ЛУКСОЗНА СГРАДА. Стоях и се взирах с ококорени очи. Нима тук щеше да бъде квартирата ми? Нима щях да прекарам почти остатъка от живота си на това място? Брат ми беше напълно побъркан! И не, не говорех само за откаченото му каране по пътя, а за цялата стъклена сграда пред която се намирахме. Тази сграда сигурно имаше повече от двайсет етажа и беше излъскана до толкова, че да се огледам в нея. Типично в стила на брат ми!

— Уааау! – ахнах оглеждайки я.

— Добре дошла в Сиатъл, сестричке! Вече си студентка. – щастливо изрече брат ми и нямаше как да не се усмихна на тона му, защото рядко го чувах толкова весел.

— Чакай... наистина ли тук ще бъде квартирата ми? – попитах невярващо и погледнах към него.

— Да. – потвърди той. – Хайде! – брат ми излезе от колата както и аз.

Може и да бях щастлива, че бях тук, но изключително много исках Дрю да бъде с мен. Какво ми ставаше? Защо постоянно мислех за него? Защо ми беше толкова трудно да се разделя с него, макар и само за седмица? Чувствах се някак сама. Душата ми беше празна. Липсваше някаква съществена част от мен. Нещо сякаш не беше както трябва. Освен вълнението, примесено с малка доза притеснение относно живота в големия град, имаше някакво друго странно чувство настанило се между гърдите ми. Може би с Дрю бяхме прекарали много време заедно. Или може би просто щеше да ми липсва секса с него?

— Утре трябва да съм от девет на лекции. – информирах го, докато той сваляше куфарите ми.

— Надявам се да бъдеш. – по-скоро се примоли и затвори багажника на спортната кола.

Обожаваше я.

— Разбира се! Искам да разчистя живота си. – казах му.

— И аз ще ти помогна с каквото мога. – увери ме и тръгнахме да влизаме вътре. – И все пак реши да му кажеш името си?

— Той заслужаваше да знае името ми. – признах и портиера ни посрещна.

Той беше на около трийсет годишна възраст. Или по-млад. Беше с кестенява коса и кафяви очи. Беше висок колкото брат ми, но беше много по-слаб от него. Нямаше мускули, но имаше доста чаровно лице.

— Добре дошли в "Праймъс". Аз съм Майлс О'Конър - портиерът на "Праймъс" – представи се той и аз се усмихнах.