Grey

26

❤️ Vote/Comment ❤️

ДРЮ БЕШЕ ТОЛКОВА ГРИЖОВЕН, КОГАТО БЯХ В ТОЗИ ПЕРИОД. Все гледаше дали не ми липсва нещо, правеше ми компреси на корема, за да не ме боли, носеше ми сладко, гледаше винаги как да ме целуне и гушне, след което да ми направи комплимент. Беше очарователен и толкова много си го обичах, че не беше истина.

— Кажи, Реймонд? – чух Дрю да казва, все още сънен, докато аз се оправях за университета. Погледнах към него, а той все още беше със затворени очи, но прокарващ ръка през лицето си. – Аз съм в Сиатъл. Знаеш. – измърмори му, а аз се подсмихнах на начина по, който мрънкаше и виждах как не му се занимаваше. – Ъъъъ... мисля, че... май Лесли знае. Питай нея. Тя каза, че ще... – замълча за миг и в следващият момент отвори рязко очи и се огледа наоколо. – Какво? Как така? – изправи се и погледна към мен за секунди, но за това кратко време успях да видя в очите му паника. – Аз... два часа. Дай ми два часа, за да дойда. – Дрю все още беше неориентиран, обаче бързаше да се измъкне от леглото. – Идвам! Кажи ѝ да се успокои и да ми звънне, за да ми обясни какво се е случило. Ще съм в Портланд възможно най-скоро. – скочи от леглото и хвана дънките си от снощи, които беше захвърлил на земята.

— Дрю, всичко наред ли е? – попитах го, а той продължи да се облича без да ме поглежда.

— Племенникът ми. Обвинен е в кражба и притежание на незаконно оръжие. – изстреля го толкова бързо, че едва го разбрах, но пък осъзнах колко беше притеснен и дори малко уплашен. – Не знам... нищо, буквално нищо не знам за случаят. Той не е такова дете. Кати го възпитава толкова добре, а и винаги като се виждаме се държи точно както трябва да се държи един тийнейджър. Да, има конфликти в училище, но... не, невъзножно е това да е истина.

— Дрю, тръгвай към Портланд, а аз ще си хвана такси за университета.

— Не. Ще те закарам и директно отпрашвам за Портланд...

— Дрю, моля те, довери ми се. – накарах го, защото виждах колко беше притеснен, заради създалата се ситуация. Погледна ме. Най-накрая зърнах тъмносините му очи, в които имаше голяма доза тревога и нервност. – Наистина. Върви. Важно е, разбирам. Особено такова нещо. Кати се нуждае от тебе, Дрю. Затова върви и виж какво можеш да направиш, защото съм сигурна, че това момче го очаква гаден живот, ако не си ти.

— Наистина ли?

— Наистина, Дрю. Върви. – повторих, за да се увери напълно в думите ми.