Grey

20

❤️ Vote/Comment ❤️

ЦЕЛИЯТ ДЕН БЕШЕ ШИБАН. Прекарахме го в преговори, а аз бях много разконцентрирана. Именно заради това, че от Дрю нямаше ни вест, ни кост. Бях отказала да ходя на обяд с Майк, затова си хванах такси и се прибрах в квартирата си. През целия ден очаквах обаждане от Дрю, но такова нямаше. Дори и съобщение не ми беше пратил. Не знаех дали трябваше да му бъда бясна, или трябваше да се тревожа. Не вярвах да беше толкова заровен в работа, че да не можеше да намери време едно палче да ми изпрати, поне за да знам, че всичко беше наред с него, а не да не можех да ям от притеснение.

Седнах на дивана решавайки да си пусна някакъв филм на лаптопа и да гледам, докато чаках Дрю да ми звънне. Или поне ако имаше такова намерение. Отворих лаптопа си и го изчаках да зареди. Можех да си направя пуканки в микровълновата. Оставих лаптопа на масичката и отидох зад острова. Извадих пуканките от единият шкаф и ги метнах в микровълновата. Извадих си една купа и до след малко слушах пукането в микровълновата. Вече май се депресирах. Но нищо му нямаше на Дрю. Знаех това. Не можеше да пострада. Не давах.

Щом пуканките станаха ги извадих и сипах в купата. Посолих ги и ги взех към дивана. Лаптопа вече беше загрял и веднага се заех с търсенето на някакви филми. Можеше някакви страшни. Поразрових се и в крайна сметка си избрах един. "Критърсите". Хм... доста хора го препоръчваха, затова мислех да си го пусна. Страшните филми много рядко ми действаха. Бях свикнала с тях. Взех купата в краката си след като си пуснах филма и се загледах в него.

ЗВЪНЯЩИЯТ МИ ТЕЛЕФОН МЕ ИЗВАДИ ОТ СЪНЯ В КОЙТО СЕ БЯХ УНЕСЛА. Чувах филма все още да върви, което означаваше, че не бях спала много. Е, беше към края. Но нищо. Взех телефона и вдигнах без да гледам. Долепих го до ухото ми и се прозях.

— Ало? – провлачих заспало в слушалката.

— Оу, не исках да те будя. – гласът, който чаках да чуя от един ден, ме събуди по-бързо, отколкото можеше и кофа с ледена вода.

— Дрю! Боже, Господи! Жив си!

— Да... съжалявам, че не ти звъннах снощи.

— Съжаляваш? Аз се поболях от притеснение по теб, Дрю! Помислих си, че си се омятал някъде. Или някой камион те е помел. Знаеш ли колко време очаквах обаждането ти и се молех да си добре, а ти дори едно кирливо съобщение не ми прати, поне да не се притеснявам за теб!