Grey

18

ДРЮ

ТОВА МОМИЧЕ УМЕЕШЕ ДА МЕ ИЗЦЕЖДА. Все още не можех да се насладя на това, че можех да свършвам в нея. И през целият път мислих само за това и как цяла седмица трябваше отново да бъдем разделени. Сърцето ми се късаше, само като си го помислех. И тази седмица щеше да мине бавно. Знаех това, съдейки по тази седмица. Но се радвах, че тя започна нов живот и не се поддаде на наркотиците, алкохола и секса като брат си.

Влязох в апартамента си и затворих вратата, заключвайки я. Обаче нещото което усетих тук беше различно. Имах усещането, че имаше някой в апартамента. Обърнах се предпазливо, взимайки пистолета си в ръка. Вратата беше заключена, бях на петия етаж, как можеше някой да влезе тук по друг начин? Не ми се връзваше, но интуицията ми никога не грешеше. Както и шестото ми чувство. Това беше едно от нещата, които притежаваше един полицай - усещаш всичко, дори с вързани очи.

— Поздравления, знаеш как се държи оръжие? – той седеше седнал на фотьойла ми с чаша в ръка през която ме гледаше.

— Как влезе тук? – попитах го, все още държейки пистолета в ръцете си.

— Беше лесно. Много по-лесно, когато не се усещаш къде оставяш ключовете си. – хиленето му ме дразнеше, но не можех да стрелям по него.

— Това е влизане с взлом, Тайлър. – напомних му, а той ми направи знак с ръка да сваля пистолета.

— Ти си гадже на сестра ми, така че не мога да се съглася със теб. – отпи от кехлибарената течност и остави чашата на масата. – В предвид обстоятелствата, че ѝ пречиш, мога и аз да ти преча.

— Преча ѝ? – свалих оръжието и го сложих на кръста си, но преди това дръпнах предпазителя. – Нека не ти припомням кога и с кого се беше друсала.

— Може да не се притесняваш за това. Вайпър си получи заслуженото преди доста време. Мисля, че даже го е страх той самият вече да взима дози. Може и да се дължи на това, че два пръста му липсват? Пф, Заеби ноктите които му изтръгнах, те растат. Но пръсти?

— Какво искаш? Защо си тук? – попитах обаче стоях предпазлив, защото нямах идея какво можеше да направи.

Тайлър беше луд относно Линдзи и беше способен на всичко.

— Дойдох тук да си поговорим. – каза спокойно и се облегна на дивана, но преди това извади пистолета си и го остави на масата. – Но нека първо играем честно. Остави оръжието на масата, за да не пострада някой от нас. Но това едва ли ще съм аз. Ако ще решаваме проблема с насилие, нека бъде честно, защото съм заинтригуван от това каква сила имаш.