Grey

28

ДРЮ

БЕШЕ ТРИ И ПОЛОВИНА СУТРИНТА. Бях като зомбиран пред лаптопа си, търсейки съвпадения с описанието което Адам ми даде на съответното момче. Как беше възможно в едно училище да има толкова много деца само от един клас? Всички нормални хора, включително и Линдзи, спяха, а аз се борех със съня и изтощението, в опит да намеря лекето натопило Адам. Нямаше да заспя докато не го намеря. Просто исках да спася Адам от онова място.

На вратата ми се почука, а аз инстинктивно погледах часовника на лаптопа - 4:05 сутринта. Кой беше толкова рано? Не знаех, но нещо вътрешно ме накара да си взема пистолета, който набързо проверих дали беше зареден. След като установих, че беше зареден, се отправих към вратата, на която се почука повторно. Нова доза напрежение заля тялото ми. Дали нямаше да приключа убит от някого в собственият си дом? Дали ако това се случеше - някой щеше да ме намери? Вече се вкарвах във пълните филми, но какво друго можех да направя, като издирвах непълнолетен престъпник и то очевидно доста опитен в "занаята си". Не вярвах този да имаше смелостта да застреля ченге, но аз очаквах всичко.

— Дрю, човече, аз съм! Спиш ли? – щом чух гласът му, цялото напрежение по необясними причини отпусна мускулите ми и ме накара да отпусна облекчена въздишка. Сърцето ми се беше разтуптяло силно и имах чувството, че дори се чуваше от другата страна на вратата. Свалих оръжието и си поех дъх за пореден път от всичките мисли, които прехвърчаха из главата ми за такова кратко време. – Нещо против да си отворя и вляза?

— Стой си мирен. – изръмжах тихо, докато отключвах, а след като отворих, пред погледа ми попадна широкоплещестата му фигура, облечена изцяло в черно. Черните му очи ме огледаха отгоре до долу и направи леко отвратена гримаса. Да, не бях в най-добрият ми вид, но в момента хич не ми пукаше относно това. По-важното беше - защо той беше тук? – Какво искаш? – попитах грубо, без дори и да се опитвам да звуча приветливо.

Точно в момента дори и фалшивата маска не можех да сложа.

— Човече, ти, че си изглеждаш зле - изглеждаш си, но това вече е прекалено. – изкоментира ме, докато продължаваше да ме оглежда. – Сестра ми ми подхвърли нещо за племенника ти. Тук съм, за да ти помогна.

— Не ми трябва помощта ти. – изплюх и извъртях очи на това, че Линдзи му беше изпортила всичко.