Grey

15

— Значи си записала компютърни науки? – попита ме Кати и аз кимнах.

— Това ме влече. А и брат ми ми каза, че трябва да се развивам в този аспект. На мен наистина ми е интересно, а и спеициалността е елементарна и в същото време много печеливша. – казах и се усмихнах.

— Ами родителите ти? Как мислят за това което си записала?

С този въпрос тя ме удари в слабото място. Какво щях да кажа? През цялото това време не случайно се крих зад чужда самоличност, за да не могат да ме открият. Беше ме страх всичко това да не се повтори. От една страна знаех, че брат ми нямаше да допусне това да се случи, но от друга винаги имах едно на ум. Дрю явно забеляза, че се напрегнах и затова пое нещата в свои ръце.

— Кати, така и не ми каза какво стана с Адам. Нали беше на състезание по футбол?

Отдъхнах си и мислено благодарих на Дрю, че ме оттърва от това да отговарям на въпроса.

— О! Отбора му е на първо място, а той спечели медал за гол майстор. – похвали се тя и аз се насилих да се усмихна.

Чувствах се гадно. Затова, че спомена за родителите ми. Искаше ми се те да бяха други. Да се интересуват от мен. Искаше ми се да имах хубаво детство. Но това явно щеше да се случи в някой друг живот. Реших да си дам малка почивка и да се оттърва от тези мисли.

— Ще отида до тоалетна. – казах набързо и станах от дивана.

Преди Дрю да успее да каже нещо или да ме спре, аз вече вървях с бърза крачка по коридора. Влязох и заключих вратата след себе си. Въздъхнах и се огледах в огледалото. Мамка му, как мразех това чувство. Беше толкова отвратително и се чувствах толкова слаба. Трябваше да се науча да владея чувствата си щом споменат родителите ми. Но това май щеше а бъде трудно.

КАТИ ВЕЧЕ СИ БЕШЕ ТРЪГНАЛА И НИЕ С ДРЮ ГЛЕДАХМЕ ФИЛМ. Успях да поддържам фалшивото си весело настроение за което се гордях. Живота беше несправедлив. Винаги се намираше да ми удари по някой юмрук в корема. Стоях легнала върху гърдите на Дрю, които се повдигаха и спускаха равномерно. Опитвах се да се съсредоточа в ритъма на сърцето му и в същото време да гледам филма.

— Малчо. – повика ме Дрю и аз погледнах към него. – Гладен съм. Хайде да ядем.

— Ти яж. Аз не съм гладна. – казах му и отново завъртях главата към телевизора и я отпуснах на гърдите му.