Grey

10

❤️ Vote/Comment ❤️

БЕШЕ ВРЕМЕ ЗА ОБЕДНАТА ПОЧИВКА. С Майк пресякохме улицата и отидохме в кафенето отсреща. Днес имаше много повече хора от обикновено, затова заехме друга маса с него. Поръчахме си както обикновено и аз се облегнах назад на стола.

— Утре е последен ден. Можеш ли да повярваш? – попита ме той.

— Не, в интерес на истината. Нямам търпение да се върна в Портланд. – признах с една глуповата усмивка, която не слизаше от лицето ми цял ден.

— Изглеждаш много щастлива днес. Да не би вече да си планирала целия си уикенд? – попита ме той.

— Днес се чух с Дрю. Сутринта. Изненадах се като ми каза, че през тези два дни е лежал като болен. Даже не е ходил да тренира. Нещо ми подсказва, че днес много ще си навакса. – признах.

— И? Какво стана като цяло? – попита ме.

Какво стана като цяло ли? Пенисът му, какво друго?

— Затвърдихме всичко. И сега просто очаквам утрешния ден най-накрая да се видим. – признах.

— Извинете, заето ли е тук? – попита ни женски глас, който ни привлече вниманието.

Погледнах в посока на гласа, а там седеше слабо момиче с къса до раменете руса начупена коса и сини очи. Носеше доста грим, но изглеждаше красива. Беше облечена с една бяла риза и черни впити дънки. Майк като по чудо не реагира както обикновено - да започне да флиртува, а измрънка едно - "свободно е". Това беше необикновено за него. Чак не можех да повярвам на това чудо.

— Ти от университета ли си? – попитах я, а Майк седеше все така незаинтересуван от нея.

Може би не беше неговия тип момиче?

— Да. С компютърни науки съм. – каза тя.

— И ние сме с това, но не сме се засичали. – признах.

— Аз съм Бритни. И не, не ме ебавайте с Бритни Спиърс. – помоли тя и аз се изкикотих.

— Няма, спокойно. Аз съм Линдзи, а това е Майк. – казах и той ѝ метна, а тя изглеждаше наистина заинтересувана от него.

— Линдзи. Много хубаво и звучно име. Не го бях срещала до сега. – изкоментира тя и аз свих рамене.

— Може ли да те наричаме Бри? – попитах я и тя кимна усмихвайки се.

— Изпитите наближават. – въздъхна изтормозено Майк. – Искам почивка вече. Тази по биология прекалено много се вживява. Аз съм студент по компютърни науки, а не доктор!