17

1.8K 98 9
                                    

❤️ Vote/Comment ❤️


НАЙ-НАКРАЯ! Тези двамата почти се избиха като се докопаха един до друг, но хубавото беше, че нямаше ранени сериозно. Размениха си по някой друг удар, но двете с Кейт бързо ги разтървахме. Защо и двамата трябваше да бъдат такива инати? Брат ми не беше много доволен, че Дрю беше успял да го надвие и да го удари. Брат ми го удряха само когато се оставяше, а това беше само, за да си мислят хората, че не беше нагласено. То не, че някога го нагласяхме, но просто той може да преспи човек с един удар. Брат ми не беше за подценяване в бойните изкуства. И това щом Дрю успя да го удари, значи че нищо не беше шега работа. И Дрю, и брат ми разбираха от бойни умения.

— И като пристигнеш веднага да ми звъннеш! – повтори за стотен път брат ми, докато прибираше кичур коса зад ухото ми.

— Да! Колко пъти още ще го повториш? – промърморих раздразнено.

— Аз да си кажа като стара свекърва. – целуна ме по челото и след това погледна враждебнически към Дрю. – И да внимаваш как караш!

— Е, сигурно ще е една идея по-бавно и безопасно отколкото ти караш. – подкачи го Дрю, което накара брат ми да изръмжи.

— Добре, добре, моля, достатъчно удари си разменихте двамата! – блъснах брат си, защото виждах, че беше готов отново да скача на бой.

— Не бяха достатъчно! Никак даже! – изръмжа брат ми, продължавайки да гледа враждебнически към Дрю.

— О, искаш още? Ела де! С удоволствие ще ти направя окото синьо.

— Дрю! – извиках предупредително. – Отвратителни сте и двамата! – измрънках и се качих в колата на пасажерското място.

Дрю и брат ми си размениха още няколко реплики, преди Дрю да се начи на шофьорското място и бавно да потегли. Извъртях главата си на другата страна с опит да се правя на сърдита. Стояхме в тишина за малко, докато Дрю не сложи ръка на коляното ми, обаче аз я махнах.

— Добре, извинявай. – каза той някак виновно и аз погледнах към него.

— За какво се извиняваш? Трябваше ли да се стига до там?! Защо и двамата трябва да сте такива задници? Знаеш, че брат ми се дразни лесно, и това, че не те харесва само го провокира повече. Аз не искам двамата да се избивате, заради мен!

— Спокойно, малчо! Няма да се избиваме. Просто показваме, че и единия, и другия има някаква сила, която може да наложи.

GreyWhere stories live. Discover now