Grey

9

ЛИНДЗИ

НАЙ-НАКРАЯ СИ ЛЕГНАХ. След като брат ми ми беше изчел поредната лекция, но този път заедно с Кейт, бях удостоена с честа да си легна. Струваше си това с изтърването на няколко лекции. Вече бях официално на противозачатъчни и тъкмо щяха да слязат в сила, когато се върна в Портланд. Тогава с Дрю едва ли щяхме да изпълзим от леглото. Това бяха само два дена за нас. Как се очакваше да се наситим един на друг за два дни? Това бяха цели пет дни на сухо, а ние едва два дни издържахме. Даже когато бях на червено не спря Дрю. Тогава даже му бях благодарна, защото оргазма който изпитах тогава значително намали менструалните ми болки. Тогава си го бяхме позволили да го направим отново без презарватив, защото шанса да забременея беше нулев и не се притеснявахме толкова, колкото другите пъти. Даже бях изпаднала в едни депресии като ми закъсня с пет дни. Не можех да си представя това да забременея. Не бях готова за това. Но закъснението на цикъла ми се повлия от променливото време и вероятно прекалено многото секс от наша страна. Цикълът ми винаги идваше на време и това да ми закъснява беше нещо... изключително странно. Особено като се имаше надпредвид, че вече водех напълно нормален живот, защото преди заради анорексията цикълът ми беше спрял изцяло. Нямах цикъл една година и вече след като брат ми ми помогна да се оттърва от анорексията, отново всичко беше нормално. Сега по принцип гледаше да ме следи да не се случи отново, но аз се старая да не допусна това. И за сега се справях.

СЪБУДИХ СЕ ПО-РАНО ОТ ОБИКНОВЕНО. Беше шест без пет. Не ми се беше случвало да се събудя толкова рано без аларма. Чувствах се отпочинала. Преди да стана от леглото се опънах хубаво. Мислех да си взема една вана. Все пак имах много време. Влязох в банята и пуснах ваната да се пълни. През това време си измих зъбите и отидох да си взема телефона. Изпих си едно хапче, когато видях, че беше четвъртък. Утре най-накрая щях да се видя с Дрю и мисля, че беше справедливо днес да му се обадя. А дали спеше? Въпреки това набрах номера му и влязох във ваната. По изчаках малко, но не вдигаше, затова си помослих, че спи, но точно преди да затворя ми вдигна.

— Малчо?!

Усмихнах се. Не бях чувала гласът му от няколко дни и имах чувството, че беше коренно променен. Но звучеше някак сънен. Може би беше спал.

— Хей... май звъннах в неподходящ момент.

— Не! Нее, не, не! Няма такова нещо.