Grey

31

❤️ Vote/Comment ❤️

ЛИНДЗИ

ЧУВСТВАХ СЕ ПО-ДОБРЕ. Някак. Усещах обаче някакво непознато тяло в ръката ми. Миризмата. За миг застинах щом познатата миризма на това ужасяващо място навлезе в ноздрите ми. Беше ме страх да отворя очи. Нямах никаква представа какво правех тук и защо бях тук. Плашех се. Исках у дома. Отворих леко очи, колкото да потвърдя за мястото където бях. Мамка му. Тези бели тавани нямаше начин да ги объркам. Отново стиснах очи. Не исках да бъда тук. Исках вкъщи. Искаше ми се това всъщност да беше някакъв кошмар, но за жалост не беше. Отново отворих очи, но този път решена да огледам цялата стая. Онова дразнещо бибкащо нещо ми изкарваше нервичките.

— Сестричке? – чух изтормозения глас на брат си и миг по-късно вече беше пред очите ми. То той самият изглеждаше изтормозен. – Будна си, слава на бога! – брат ми издиша дълбоко и се опита да ме прегърне, но се спря.

— Искам вкъщи. – проговорих тихо и леко прегракнало.

— Знам, знам. Повече от ясно ми е, че искаш вкъщи. Искаш ли да видя какво мога да направя, за да те отведа у дома? – веднага кимнах на въпроса му без да се замислям. Той леко се усмихна. – Добре, сестричке. Ще те отведа у дома възможно най-скоро.

— Не! – чух гласа на Дрю и веднага побързах да погледна към него. – Тя трябва да седи тук под наблюдение.

— Ще си наема лекар, мамка му, но сестра ми ще се прибере у дома. Щом тя иска така - значи така ще бъде. Няма да спориш с мен. – брат ми вече се изчервяше и може би, но определено не осъзнаваше как повишаваше тон, а точно в момента главата ми не държеше на подобно нещо.

Дрю го изгледа предупредително и се придвижи към леглото ми. Застана от другата ми страна и ме погали по бузата. Да усещам дланта му, която минаваше с нежна ласка по бузата ми беше толкова успокояващо, че чак ме караше да забравям къде всъщност се намирах. Дрю ми действаше по този начин. Винаги правеше нещата някак по-леки за понасяне.

— Малчо, послушай ме. Трябва да останеш тук поне тази нощ, за да сме сигурни, че всичко с теб ще бъде наред. Искаме да бъдеш напълно стабилизирана, за да предприемаме това да те преместим във вас. Знам, че това място не ти харесва и че само те подтиска, но моля те, заради мен. Ако искаш ще остана до теб тази нощ, но задължително трябва да я изкараш тук. Да, аз имам някакво понятие от това как да ти окажа първа помощ без да се замисля особено много, но друго си е да има специалисти наоколо. Затова, моля те, послушай ме. Всичко ще бъде наред, обещавам ти. – виждах колко беше притеснен за мен, обаче отстрани беше брат ми, който го чух как изръмжа.