Grey

21

❤️ Vote/Comment ❤️

ЛЕЖАХ НА ЛЕГЛОТО И СИ ГОВОРЕХ С ДРЮ. Гледах да игнорирам ужасното чувство, което се беше настанило в гърдите ми след това което казах на брат си. Но другото ми чувство беше, че бях с правото си. Наистина брат ми ме притискаше и караше да се чувствам гадно, особено за това което беше причинил на Дрю. Мислех, че го беше приел, но явно се лъжех и то жестоко.

— Готова ли си за утре? По английски мисля, че ти беше изпита.

— Да. Не се тревожи. От лесно, по-лесно е. Проговорих си набързо нещата и се оказа, че е лесно. Наистина елементарни неща.

— Аз съм сигурен в теб, че ще се справиш. – обичах когато вярваше в мен и ме подкрепяше. – Яла ли си днес? Знам, че се влияеш от събитията и...

— Спокойно. Всичко е наред. Наистина. Ядох. Може да дишаш спокойно.

— Добре. Просто исках да знам. Притеснявам се за теб, малчо.

— Не е нужно. – въздишах твърде шумно и разстроено, което Дрю забеляза.

— Винаги има нужда. Обичам те все пак. – направи кратка пауза преди да попита. – Какво се случи между теб и Тайлър.

— Нищо особено.

— По гласът ти мога да кажа, че не е "нищо особено". Кажи ми. Моля те.

— Ами... казах му да спре да се тревожи за мен. Да си вземе почивка и да се прави, че не съществувам. – щом изрекох тези думи, Дрю започна да цъка с език.

— Не, това опредлено не е било начинът, малчо. Той не може да спре да се интересува от теб просто така. Не е като да има специално копче за това. Тайлър винаги ще се интересува от теб и ще си остане така, дори и да не искаш и да претендираш, че си голяма. За него винаги ще си останеш онова малко беззащитно момиченце, което винаги ще има нужда от него. Той не може да те забрави. Вече му е вродено това, че има някой, който може да се нуждае от него по всяко време.

— Но той е прекалено загрижен. Не се усеща, че прекалява с това.

— Аз съм същият. Вярваш или не, понякога и сестра ми се оплаква от мен, заради прекалено голямата ми загриженост. Не можеш да го откажеш от това, малчо. Вярвай ми.

— Да, но ти не си ходил да пребиваш съпруга ѝ.

— Ще те успокои ли ако ти кажа, че няколко пъти щях и два пъти го тикнах зад решетките за двайсет и четири часа?