Grey

5

СЪБУДИХ СЕ ОТ АЛАРМАТА СИ. Дрю така и не звънна отново или направил някакъв начин да се свърже с мен, което ме разтрои. Заспах, докато го чаках да ми звънне, след като си бях написала всичко и изядох храната си. Даже тази сутрин не ми звънна. Станах от леглото и се завлякоха към банята. Беше ми гадно за снощи. Вече исках да се прибирам. При Дрю беше много по-хубаво. Влязох в банята и започнах да се оправям. През това време забелязах вибратора оставен до ваната. Взех го и отидох да го скрия в сака. Не ми изглеждаше уместно да седи просто така захвърлен тук. След това продължих рутината си. Измих си зъбите, оправих косата си и си сложих спирала. Не бях от тези дето се гримираха. Просто не беше моето нещо. Предпочитах да бъда естествена. На който не му харесваше можеше да си навре мнението отзад. Обух си тъмнозелени дънки с висока талия и си облякох черна тениска. Щях да съчетая тоалета си с едно черно кожено яке на "Guess". Погледнах часа - осем. Трябваше в девет да бъда на лекции, затова си прибрах лаптопа и таблета в чантата ми. Докато я премятах на рамо телефона ми звънна и аз подскочих. Сърцето ми ускори ритъма си при мисълта, че може би беше Дрю. Цяла нощ и сутрин го чаках. Вече си умирах да чуя гласът му. Определено бях влюбена в него, щом изпитвах такива чувства само от мисълта, че той ми звънеше. Веднага го грабнах, но всичко отшумя щом видях името на Майк на екрана. Въпреки това му вдигнах.

— Добро утро! – поздрави весело.

— Хей, добро утро! – казах някак провлачено.

— Май... утрото ти не е много добро.

— Да... кажи?

— Аз исках да те питам дали искаш да пътуваме заедно. Искам да кажа, че ще стигнеш по-бързо до университета ако пътуваме заедно.

— Благодаря за предложението, но ще трябва да ти откажа.

— Моля те, Линдз.

— Ох, добре!

— Осем и половина да си долу.

След това връзката прекъсна. Изпуфтях и седнах на леглото. Искаше ми се да заплача. Просто се чувствах самотна, а и душата ми се разкъсваше по не знайна причина. Дали не беше заради това с Дрю? Държа се много странно. А и да не ми звънне? Знаех си, че той не изпитваше нищо към мен. Знаех си, че си въобразявах. Просто трябваше да забравя за него. Колкото и да ми беше трудно. Той си удържа на думата, че няма да има никакви чувства. Беше просто за забавление. Обаче аз тъпата проявих някакви чувства към него. Защо, мамка му? Защо на мен?