Grey

2

СЪБУДИХ СЕ ОТ ЗВЪНЯЩ ТЕЛЕФОН. Какво по дяволите? Къде се намирах? О, заспах след като часове наред си говорехме с Дрю! Добре, че се бях изместила на леглото иначе щях да съм схваната. Беше ми се случвало и нямаше да приема първият ми ден да бъде труден за мен, тей като не можех да се движа. Взех телефона си и вдигнах без да поглеждам кой беше. Предполагах, че беше параноичния ми брат, който ми звънеше за да не се успя или просто да провери дали бях жива. Както бях казала - параноик!

— Ало? – измънках троснато в слушалката.

— Добро утро, малчо! Ставай!

Мързелива усмивка моментално се настани на лицето ми. Това беше най-прекрасната сутрин, която можех да имам. Сега сигурно цял ден щях да се усмихвам като идиот, заради това негово позвъняване.

— Добро утро и на теб Дрю! – измърках и се опънах, което ме накара неволно да изстена, заради разтягането на мускулите ми.

— Малчо, недей така. На работа съм, а ще ми докараш проблем, който трудно ще мога да оправя без теб.

— Съжалявам.

— Късно е. Вече стана.

— Само ако бях при теб щях да ти помогна. – признах и се усмихнах повече, заради мисълта как заедно се справяхме с проблемите си.

— Така ще кажеш ти. Малка изкусителка.

— Нямам търпение тази седмица да мине, за да може да ме изчукаш, така че на другия ден да не мога да се мръдна от леглото и да ти се налага да ме носиш.

— С удоволствие!

— Искам те заровен надълбоко в мен.

— Мамка му, малчо!

— Какво има? Да не би да те карам да се възбуждаш повече.

— Докосни се. – чух затваряне на врата.

— Какво?

— Не ме ли чу? Докосни се. Искам да чуя стенанията ти.

— Секс по телефона?

— Не виждам нищо лошо. А сега се докосни.

Нямаше как да не изпълня това. Пуснах телефона на високоговорител и го оставих на възглавницата до мен. Вкарах ръката си в панталонките ми установявайки, че вече бях мокра. Действаше ми така дори и само с няколко думи по телефона. Щом докоснах клитора си изстенах леко.