Grey

4

Да, жива съм, тук съм. Все пак реших да се опитам да продължа тази история и да я оставя просто на произвола на съдбата и каквото се случи с нея.

Приятно четене.

❤️ Vote/Comment ❤️

ВЛЯЗОХ В АПАРТАМЕНТА С ДВЕ ЧАНТИ. Едната с продукти с които да заредя хладилника, а другата беше с китайско. Отдавна не бях яла Рамен. Оставих и двете чанти на острова, както и чантата си. Извадих телефона и установих, че беше станало почти пет. Мислех да набера брат си и да му споделя за първия ми ден. Набрах номера му и пуснах на високоговорител, за да мога да сложа всичко по местата без опасност телефона ми да падне. Оставих го на острова и започнах да вадя продуктите от чантата.

— Сестричке! Как си? Всичко добре ли мина? В апартамента ли си? Проблеми? Защо мълчиш?

— Здравей и на теб, панико! – започнах весело. – Може да успокоиш страстите, защото съм добре. Даже напазарувах и сега слагам нещата в хладилника. Денят мина страхотно. Даже си намерих приятел.

— Приятел? Мъжки род?

— Да.

— Ами твоя Дан?

— Дрю.

— Дрю? Този кога си смени името?

— С Дрю ще се чуем по-късно. – реших да го игнорирам. – Иначе това момче с което се запознахме се казва Майкъл. Наистина приятен тип.

— Браво, сестричке! Заряза Дейв и сега веднага се хвърляш върху този... Майкъл.

— Дрю.

— Същия! Тъкмо свикнах с него. Забрави да допусна още един шибаняк до теб.

— О, стига, братко! Майк не е толкова лош. А и нали не харесваше Дрю? – контрирах го веднага.

Знаех какво правя. Щях да изнудя брат ми да каже, че Дрю е по-добрия за мен, и че не иска други. Че него го приема така както никой друг не би приел. Знаех, че някъде дълбоко в себе си, брат ми харесваше Дрю, дори и малко. Просто не искаше да си признае, но аз бях готова да изкопча тази информация от него.

— Не, виж, искам да кажа - нали си влюбена във...

— Внимавай какво име ще изтърсиш този път. – казах предупредително, защото ми беше писнало да се прави на тъпак и да си измисля имена, с които да обижда моя Дрю.