Grey

30

Преди да прочетете тази глава искам само да кажа, че не съм доктор, не съм записала медицина и едва завърших по биология, така че ако нещо не е като хората - чичко Гугъл е виновен 😂😂😂

❤️ Vote/Comment ❤️

КОГАТО ПРИСТИГНАХ В ПОРТЛАНД, БЯХ ПРЕСРЕЩНАТ ОТ КОЛАТА НА ТАЙЛЪР, ЗАЕДНО С ОЩЕ НЯКОЛКО. Бяха охраната му. Той веднагически излезе от колата щом спряхме пред дома му и ме подмина като пътен знак, за да отвори вратата на задните седалки на които беше все още спящата Линдзи и да я вземе на ръце, за да я отнесе към стаята ѝ. С Тайлър не си обелихме и две думи. Просто чакахме Линдзи всеки момент да отвори очи. Пък и нямахме какво да си кажем с него. Взаимно разбирахме болката си. Той ѝ беше брат, а аз нейно гадже. Знаех, че Тайлър го болеше повече, защото се беше заклел да я пази, но и аз, макар и да не бях толкова дълго с Линдзи, изпитвах ужасна стягаща гърдите ми болка. Три пъти бях проверил ампулите, за да бъда сигурен, че нямаше да допусна някаква фатална грешка. Бях предложил на Тайлър да извикаме медици, но той твърдо отказа. Не исках да споря с него, защото той познаваше Линдзи много по-добре и знаеше кое беше най-доброто за нея. Затова и не си позволявах да казвам повече каквото и да било. Просто и двамата бяхме седнали от двете ѝ страни и я галехме. Бях се опитал да я целуна, но Тайлър ме изблъска и почти ми налетя на бой, но Кейтлийн го спря. Разбирах го, беше разстроен.

— Хайде, сестричке, моля те, отвори очи. – той отново се помоли и започна да гали лицето ѝ. – Не ми причинявай това. Искам да знам, че си добре. – изглеждаше толкова измъчен, колкото сигурно изглеждах и аз. Той нямаше късмета да види Линдзи в състоянието в което я видях аз, но пък като брат беше бесен на себе си, че не си беше чул телефона, за да бъде този, който щеше да ѝ помогне. – Защо не се събужда? Ти ли ѝ направи нещо, копеле такова?! Искаш да ми я отнемеш, нали? – той отново тръгна да се надига към мен, но Кейтлийн го спря, като го хвана за ръката.

— Не прави глупости, Тай. – помоли го Кейтлийн тихо. – Не и докато Линдзи спи. Още повече като сте до нея.

— Трябва да се събуди всеки момент. Просто трябва малко да имаме търпение. – аз на свое място също се опитвах да сдържа тона си в ниските тонове, защото Тайлър наистина беше изнервящ.

— Ами ако не се събуди? – отвърна веднага, гледайки ме злобно с черните си очи.

— Ще се събуди. Минавал съм много медицински обучения, защото професията ми го налага, ако не си на ясно. – контрирах го, а той видно започваше да се ядосва.