Grey

27

ЛИНДЗИ

ЦЯЛ ДЕН БЯХ МАЛКО НАПРЕГНАТА И ПРИТЕСНЕНА. Дрю все още не ми беше звънял или пратил съобщение, а той беше припрян. Бързаше и се чудеше кое да подхване по-напред, за да може да отпраши към Портланд. Надявах се всичко да беше нареди и да беше направил всичко както трябва. Племенникът му беше загазил и то никак леко. Дрю беше и силно изненадан, което означаваше, че доро той не можеше да проумее как такова нещо се беше случило. Не знаех що за човек беше племенникът му, но щом Дрю реагира по този начин на новината, то значи, че никой никога не го беше очаквал.

— Какво има? Цел ден си разсеяна. – констатира Майкъл, с който вече се бяхме запътили към ресторанта.

— Сутринта на Дрю му се обадиха по спешност и се наложи да се върне в Портланд. Нито ми е звънял, нито съобщение ми е пращал... нищо. Тревожа се за него. – признах на Майк, сякаш той можеше да даде отговор на въпросите ми.

— Щом е било по спешност, значи е нямал време да си погледне телефона. Не се тревожи за това. Сигурен съм, че е добре. Ченге е все пак. – не знаех как трябваше да приемам приемам думите му.

— Надявам се да е добре. – прошепнах по-скоро сама на себе си, докато влизахме в ресторанта, където очите ми почти мигновено забелязаха блондинката, с която се бяхме запознали преди няколко дни.

Тя ни помаха и се усмихна широко, сочейки ни два свободни стола до нея. Не беше лоша компания. Беше малко луда, но и аз не изоставах по назад. Може би Майк беше най-нормалният от двете ни. Малко го съжалявах, че трябваше да ни търпи, но изглежда, че дори не ни обръщаше внимание. Отправихме се към масата, а аз бях милиард процента сигурна, че Майк простена раздразнено и промърмори нещо под носа си, което не можах да разбера, но май беше нещо от рода на "О, боже, пак ли?". Имах чувството, че двамата се познаваха и от преди, но нямах представа от къде. Не напирах и да разбера, защото дори и да се познаваха, това не беше моя работа. Аз просто бях приятелка, нищо повече. Пък и Бритни беше готина.

— Здравейте! – изчурулика ни Бритни и аз се настаних до нея, прегръщайки я. Винаги като се видехме и се прегръщахме. – Ооо, толкова си сладка, Линдзи! Как винаги си толкова красива?

— Ох, че силно стискаш! – простенах, защото наистина имаше доста силна хватка, а тя се изкикоти и ме пусна почти веднага.