Grey

12

❤️ Vote/Comment ❤️

СЪБУДИХ СЕ ОТ ТОВА, ЧЕ МИ СЕ ХОДЕШЕ ДО ТОАЛЕТНА. Дрю ме беше гушнал и определено нямаше никакви намерения да ме пуска. Но аз усещах как скоро мехурът ми щеше да поддаде. Усещах също така и болката в слабините си. Дрю определено ме беше протрил, защото имахме не само втори рунд, но и трети, който за разлика от другите два беше сравнително бърз. Определено му харесваше да се празни в мен. Размърдах се с опит да се отделя от топлата му и здрава прегръдка, но това влоши положението и ме придърпа повече към него.

— Ммм, къде отиваш, по дяволите? – попита със сънен дрезгав и подмокряш глас.

— Трябва да отида до тоалетната. – прошепнах.

— Стискай! Така ми е удобно. – нареди и той и аз се ококорих.

— Дрю, ще чистиш след мен! – заплаших го.

— Добре. Все ми е тая. Стой тук. – настоя той.

— Не, Дрю, моля те, пусни ме! Ще съм бърза! Обещавам! – примолих му се, а той промърмори нещо неразбираемо за мен. След това хватката му се отпусна и се отмести с недоволство от мен. – Обичам те! – казах му и поставих невинна целувка по устните му.

Станах от леглото и излязох от стаята на пръсти. И двамата наистина бяхме много уморени след тези три рунда. Сега вече наистина щях да го усещам не цяла седмица, а цял месец в мен. Ако изключим това, че ходих все едно имах вибратор пуснат на макс, всичко беше наред. Нямах си и напредстава колко беше часът, но мисля и че не исках да знам. Щорите бяха пуснати навсякъде и изглеждаше все едно беше полунощ, но аз кристално ясно знаех, че сигурно беше обяд. Влязох в тоалетната и набързо облекчих мехура си. След това се подмих набързо и подсуших с бяла памучна кърпа. Миришех на пот и на секс. И на Дрю. Реших набързо да измия и зъбите си. Тази нощ беше от най-хубавите ми. Макар че чувствах неприятно парене в интимната област, си заслужаваше. Върнах се тихо в стаята, където само чувах равномерното дишане на Дрю. Внимателно се качих на леглото и отново се настаних до него. Той сякаш не спеше и веднага уви ръцете си около мен заравяйки главата си в свивката на врата ми и вдиша дълбоко. Стисна ме нежно, карайки ме да измъркам.

— Липсваше ми. – прошепна ми той. – Как си?

— Протрита. Доста при това. – признах.

— Боли ли те много? – попита загрижено и с лека вина в гласа си.

Въпреки това обаче, усещах и прикритата доза задоволство и гордост, заради това, което ми беше причинил. Звучеше също така и задоволен. Точно както трябваше да звучи един мъж. Трябваше да знаят, че се грижех за него.