Grey

3

ДЕНЯ МИНАВАШЕ СТРАХОТНО. С Майк си приказвахме през свободното време, че даже и през часовете, но все пак гледахме да записваме нещата. Той ми разказа някои неща за себе си и се оказах права - беше отраснал в заможно семейство, което се занимавало с IT бизнес, затова и той записал да следва това. Майк обаче ми каза, че не обича да се възползва от възможностите на семейството си, въпреки майка му, която постоянно го карала да се държи точно като някой ненадменен богаташ, и затова работеше. И не се изненадах особено като разбрах, че беше треньор по смесени бойни изкуства. Нямал приятелка именно заради факта, че семейството му не ги харесвали и ги отхвърляли постоянно. Той искаше някое скромно, мило и чаровно момиче, което истински да се интересува от него, а не от парите му, докато семейството му, или по-точно взискателната му майка, искала някоя красива, стилна моделка, която също така да бъде умна и много възпитана. Изкрено го съжалявах.

— Какво ще си вземем? – попита ме, докато оглеждахме менюто до отсрещното кафене на университета.

— Аз бих си взела ирландско кафе със сметана и може би... кроасанче. – реших и оставих менюто на масата.

— Добре, и аз си избрах. – вдигна крак върху крак, поразроши косата си и кимна на една сервитьорка.

Ето сега станах свидетел как мъжете флиртуват само с едно кимване и пленяващ поглед. На младото момиче определено ѝ се подкосиха краката, докато Майк се усмихваше бляскаво с изкрящо белите си зъби така, сякаш беше на червения килим и хиляди камери го преследваха. Не изпитах неудобство от флирта му, защото бях свикнала брат ми да ги сменя по-често отколкото можеше да се предполжи. Мъжките номера ми бяха от ясни по-ясни. Нямаше спор, че Майк наистина си беше красив. Даже много. Определено парите винаги играят особено важна роля в това как ще изглеждаш. Докато Майк говореше с момичето, забелязах как тъмните ѝ очи направо изкряха и с леко трепереща ръка записваше всичко. Щом взе поръчката ни, Майк я изпрати с една подобаваща усмивка, запазена точно за сваляне на жени.

— Ядеш такива храни, а поддържаш такова тяло. Да не си от онези, които ядат без да дебелеят? – попита ме осъмнен и аз се изкикотих.

— Не. Нищо подобно. Просто си имам програма. – признах и устните му сформираха "О".

— Кажи ми я и на мен. – каза той и аз поклатих глава.

— Съжалявам. Един приятел я направи специално за мен. Той също много тренира. – казах и усетих как се усмихвам несъзнателно за спомена на Дрю.