Grey

6

ИЗЛЯЗОХ ОТ ПРАЙМЪС, КЪДЕТО МЕ ЧАКАШЕ МАЙК С КОЛАТА. Бях се наревала преди да изляза. Чак по едно време не можех да дишам. Дрю искаше да ме убие. Първо ми призна, че беше влюбен в мен, а след това и подаръкът му. Останах без ума и дума от всичко това. Беше толкова мило от негова страна. И беше писал едно послание толкова много пъти? Бях останала с впечатлението, че беше заспал веднага заедно с мен, след каро бяхме правили най-хубавия секс в живота ми. Не знаех дали за него беше най-хубавия, но аз определено изпитах много чувства. Дрю знаеше как да си играе с тялото, съзнанието и сърцето ми и това ми харесваше, защото той знаеше най-добре как да си играе с тях.

— Хей, добре ли си? – попита ме Майк след като се качих на пасажерското място.

— Много добре. – признах.

— Изглежда така сякаш си плакала. – каза тихо и ме огледа.

— Плаках, да. – признах, а той замълча за момент.

— Да не би нещо с момчето в което си влюбена? – попита ме тихо и предпазливо.

— Да. – казах и си поех дълбоко дъх след което погледнах към него. – Каза ми, че ме обича. Но не бил сигурен в чувствата си. Ама аз съм напълно сигурна в неговите чувства, защото... преди да замина ми даде една кутийка, под предтекст, че вътре има подаръче за мен. Днес се сетих за него и като го отворих открих това. – отдръпнах косата си от малкото герданче, което значеше много за мен. – И бележка, която наистина ме разчувства.

— Толкова се радвам за теб! Такова момиче като теб го заслужава. – каза искрено зарадван и след което потегли към университета. – И сега какво? Заедно ли сте?

— Не. Не знам. Дадох му малко време за размисъл, защото той не се чувстваше уверен в себе си, макар че ми спомена от кога е започнал да усеща нещо повече към мен и това е било преди повече от месец и половина, а аз мисля, че за такова време той не е успял да контролира чувствата си, като се има на предвид, че постоянно бяхме заедно и почти всяка нощ. Просто изпитва колебание относно това дали ще се справи с това да бъде добро гадже. – споделих с Майк, защото вмомента него го чувствах най-близък.

По-късно вероятно щях да поговоря с брат си, защото имах нужда и от неговото мнение. Знаех, че нямаше да бъде много доволен относно факта, че и двамата с Дрю изпитвахме взаимни чувства, но нямаше друг избор. Трябваше да го приеме така, както аз приех новината за него и Юна, колкото и да ми беше трудно. А може и вече да се беше подготвил психически, че беше възможно и Дрю да изпитва същите чувства към мен? А може би просто се молеше това да не се случи? Каквото и да мислеше параноичният ми брат - нямаше шансове да ме спре да се виждам или чувам с Дрю. А и в момента имах нужда да споделя с някого, който да ме насочи в правилната посока. Брат ми колкото и да ненавиждаше Дрю, щеше да направи всичко, за да мога да бъда щастлива.