The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Втора ГЛАВА

Изминаха около 5 дни от смъртта на Роджър.
Дафни и Оливия все още скърбят.
Беше много трудно на Оливия да обясни на невръстната Даф, какво всъщност е станало.
Беше назначено дело за попечителство над малката Даф.
Вариантите бяха два - Да остане при сестра си или при леля си в Холандия.
Оливия беше готова на всичко за да запази малката си сестричка.
Но имаше още нещо, което много я тревожеше...... Не беше логично станалото, как така баща й бил катастрофирал, а не дават да видят тялото му.... Не се връзваше!
По новините не дадоха никъде за катастрофа с камион,нито в Интернет.
А и нямаше логика да е камиона, та нали трябваше да се прибира, тогава е трябвало да е с колата, а не с камиона...

ГТНО:
Нямаше никаква логика! Трябваше да разбера какво всъщност става и днес щях да отида до фирмата на татко за да говоря с шефа му.
Цялата история някъде просто се губеше. Дори не можех да бъда сигурна, че е бил баща ми.
Затова днес звъннах в работата си, че ще закъсня, оставих Даф на училище и се запътих към фирмата, която баща ми, ми беше представил, че е неговото работно място.
Крачех бързо към мястото, защото бях много притеснена.
Имах съмнения, но дори не знаех, какви са!
Влязох във фирмата и започнах да търся рецепция.
След малко успях да се упътя и стигнах до рецепцията.
Жената на рецепцията беше доста мила и дружелюбна затова след поздравите я попитах направо :
- Извинете искам да попитам за баща ми, той работеше скоро тук, но преди ден катастрофира и почина - преглътнах тежко - Искам да ви попитам как е станало?
- Скоро не е имало катастрофи с наши камиони, до колкото знам... - жената беше доста объркана от ставащото, а за мен и дума да не става - Може ли да ми кажете името му?
- Роджър Перес! - сълзи напираха в очите ми.... - Перес! - повторих
- Секунда - жената започна да щрака по клавиатурата и след около минута вдигна глава и ме погледна право в очите - Госпожице, няма такъв шофьор, който да е работил при нас в близките 5 години. Съжалявам, може би е станало объркване!
- Как така, сигурна ли сте? - не беше истина, как така? Та татко ме е излъгал?
- Сигурна съм, госпожице! - жената вдигна рамене.
- Благодаря! - завъртях се с гръб и просто тръгнах. Без да знам къде отивам!
Но знаех едно, че ще разнищя този случай, каквото й да ми струва.

****
ГТНФ:
Събудих се в голямо настроение.
Изправих се, разпънах се и отидох да си взема душ.
След душа проверих телефона си, имах около 10 съобщения от момичета.
Странно нали? Никога не съм вярвал в любовта, защото не съм я изпитвал, пък и не искам.
Все пак съм на 22....Животът е пред мен. Постоянно съм търсен от момичетата, но след нощта прекарана с тях, аз се изпарявам. Най - трудно ми е да балансирам между закона и нещата, които правя с баща си.
Днес имаше още един от незаконните ми боеве.
Момчето, на което бях заложил беше истинска машина, но и опонента му не беше никак слаб.
Боят този път щеше да е в един стар боксов салон, който се намираше в едно малко подземие и вече не функционираше.
Облякох дрехите си и се погледнах в огледалото.
Оправих косата си, пръснах си парфюм и излязох с колата си.