Четиринадесета ГЛАВА

533 28 5
                                    

- Какво ме гледаш? - засмя се Хорхе - Няма ли да ме поканиш вътре!?
- Махай се! - тръгна да затваря вратата си, но той сложи крак
- Не мисля така млада госпожице! - засмя се и кимна с глава, а в стаята влезе мъж висок около в 2 метра.
Хвана Оливия, а тя започна да крещи.
- Запуши устата й и я и я закарай в гаража ми! Действай!
Мъжът хвана устата й и я вдигна. Определено пред него тя беше като перо.

*****
Оливия седеше завързана в центъра на стаята на един стол. Беше с тиксо на устата и превръзка на очите.
- Ее.... Мисля, че доста сбърка, като започна да ровиш в чуждото минало, Перес! - засмя се Хорхе, а след това дръпна рязко тиксото.
- Ауу! Глупак! Мразя те! - крещеше тя
- Успокой се! Не разбираш ли, че много си загазила?
- Не ме интересува! - започна да се дърпа, а той я удари.
- Знаеш ли, с кого си имаш работа? Не мисля! - засмя се
- Слушай.... Пусни ме страхливец! Веднага!
- Нека първо да се изясним нещо...... Първо спри да променяш сина ми...
- Синът ти беше задник.... Заради теб! Как можеш да си толкова гаден! - тя крещеше, а той се доближи и дръпна и лентата от очите й
- Погледни ме момиче! - тя опита да го фокусира - Аз не съм Франциско, не съм немърливия си син! Аз съм Хорхе Бруно...
- Отрепка! - след тези думи Оливия получи силен удар. Сълзите започнаха да се стичат по лицето й, а кръвта от сцепената й устна не закъсня.
- Виж... Красива си, но не чак толкова, че да те пожаля!
- И ти и синът ти вървете на.... - той хвана брадичката й
- При твоята майка или при твоя баща, хубавице?
- Кучи....
- МЛЪКНИ! - извика той - Бен отново завържи очите й и залепи голямата й уста.
- Да шефе! - каза момчето стоящо точно встрани, което определено съжаляваше Оливия.
Хорхе излезе от гаража, а момчето завърза очите на Оливия.
- Моля те помогни ми! - започна тя
- Де да можех! - започна той - Но ще убият близките ми!
- Но..... Съжалявам, прав си! - той залепи устата й... Чувстваше се толкова зле... Та тя беше толкова невинна и чиста.
Взе си дълбоко въздух и излезе навън. Извади телефона си и набра.

ГТНФ:
Седях в хола си и бях бесен на себе си... Какви неща свърших? Оххх да ме пита човек. Нещо привлече вниманието ми:
Телефонът ми звънна.... Вдигнах го и изпуфтях.
- Ало? - казах тихо
- Шефе....
- Бен?

*****
5 минути по - късно вече карах бесен към гаража.
Имах чувството, че ще убия баща си..... Представях си как просто го убивам. Ако я беше наранил.... Това щеше да стане!
Карах с висока скорост, без да спазвам никакви закони.
"Момичето ми" беше в беда, но заради мен..... Само заради мен!
Как допуснах това? КАК?
След около 10 мин бях пред гаража.
Скрих колата си и се промъкнах вътре.
Гаража беше тъмен и празен, поне аз не видях никого.
Бен също го нямаше. Предполагам щеше да отвлече вниманието на баща ми.
Влязох в стаята при Оливия и сърцето ми спря. Та тя... Седеше пребита на един стол, заради мен! Заради моята проклета гордост!
Доближих се, а тя уплашено издаде леко стон.
- Аз съм, Оливия! - казах в ухото й, а тя потрепна. Свалих превръзката от очите й, а тя заплака. След секунда свалих и тиксото от устата й.
- Ти си тук? - задъхано каза тя
- Как мислиш, че ще те оставя? - погледнах я, а след това започнах да я развръзвам
- Но ти.. Каза, че всичко е било...
- Игра? Трябваше да те излъжа за да стоиш далеч от мен, но явно не помогна.
Махнах въжетата от нея, а тя скочи и ме прегърна. Усещах сърцето й.... Щеше да изскочи. Беше уплашена,аз също... Не исках да я загубя.
- Всичко е наред! - обвих лицето й с дланите си и целунах челото й
- Обещаваш ли? - преглътна тя
- Да.... Обещавам! - погледнах я
- Не бързай с обещанията, синко! - гласът му беше ужасен... С бързо и ловко движение извадих пистолета си. Насочих го към баща си и закрих Оливия с тяло.
- Стой далеч от нас! - извиках
- Ох - засмя се - Ще предадеш баща си за този парцал!?
- Внимавай!
- Или какво ще ме застреляш? - засмя се - Не би посмял!
- Пробвай ме! - погледнах го в сините му очи
- Данте! - погледна "горилата" стояща до него - Дали да не... - Данте извади пистолет и тогава се чу изстрел.......

❤️❤️❤Е това е новата част!
Отново благодаря за подкрепата! Малко по различна глава.... Какво ще кажете, харесват ли ви такива?
Сега искам да ви попитам, кой ви е любимия момент от частта и коя ви е любимата реплика!? Вие сте!
Какво ли ще стане с Оливия и Франциско?
Ами Хорхе?

Остава да видим!
Благодаря Ви за подкрепата! ❤️❤️❤️

The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми Where stories live. Discover now