The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Девета ГЛАВА

ГТНФ:
Усещах ръцете й, обвили врата ми.
Страхувах се да мръдна.... Наистина много се Страхувах... Нещо ми стана наистина, не исках това да свърши...... Но може би трябваше.... Дръпнах се от нея, а тя беше зачервена от станалото, а лицето й беше покрито със съзли от срещата със сестра й.

Автор:
Оливия не знаеше защо го направи, но знаеше, че е грешка.
Обърна се към Дафни и двете седнаха на пейката.
Франциско стоеше отстрани като паметник. Наблюдаваше ги и видя, че за пръв път в живота си постъпи правилно.
- Колко време имам с нея? - избързва сълзите си младата Оливия, а Франциско се усмихна леко
- Съжалявам, малката! Не е много! Около 1 час. Но ще можеш да я виждаш 2-пъти в седмицата до делото. - седна на пейката до тях
- Наистина? - очите й светнаха, а той се усмихна и кимна - Благодаря! - двамата не спираха да се гледат и да се усмихват
- Како! - Дафни ги прекъсна и двамата погледнаха в нея - Вие с батко Франциско гаджета ли сте?
- Даф....-започна Оливия, но той я прекъсна
- Не зайче! - засмя се той
- Зайче? - погледна го Дафни
- Свиквай миличка, той явно оприличава хората с животни! - всички се засмяха
- А на теб как ти казва? - Очите на Дафни светнаха, а двамата се погледнаха
- На мен ми казва....-Оливия преглътна тежко без да отмести поглед от Франциско.
- Твоята кака, е като сърничка! - засмя се - Е поне като я видях я помислих за невинна..... - намигна на Дафни - Но първото впечатление винаги лъже! - Дафни се засмя
- Хейй! - Оливия извика - Не ми се подигравайте! - Дафни целуна сестра си, а след това слезе от пейката.
- Како! Хайде да си играем!
- На какво принцесо? - целуна я по бузата, сякаш беше за последно.
- На семейство! - двамата се спогледаха - Вие ще сте ми родители! - засмя се и сложи ръка на устата си
- Няма начин! - казаха двамата в един глас, а след това се спогледаха.
- Хайде де, бате Франциско! - извади кучешкия поглед
- Но, зайче..... - потъна в погледа й - Добре, но за малко! Е разбира се, ако сестра ти е съгласна! - погледна я, а тя врътна очи и кимна в знак на съгласие.
- Йей! - хвана ръката на Оливия и я сложи в тази на Франциско - Трябва са се държите за ръце! - засмя се - Аз отивам да се люлея на люлката.
Ръцете им се докосваха, ръцете им се бяха слели...... Оливия беше много притеснена... Сърцето й, щеше да изскочи. Франциско усети това и се засмя неволно.
- Нещо смешно ли има? - нервно попита тя
- Не! - опитваше да задържи смеха си
- Ужасен си - пусна ръката му, а той продължи да се смее...

****
Часът мина бързо и неусетно. Стана време малката да бъде върната.
- Ще ви закарам! - каза младока
- Не те попитах, но..... Знаеш ли къде живее леля ми!!?
- Знам разбира се! Как мислиш я доведох? - засмя се, а Дафни хвана ръката му. Той се усмихна, а Оливия не можеше да повярва на това, което виджа.
Това ли беше Франциско Бруно!? Убиеца Франциско Бурно? Сина на Хорхе Бруно?!
Не можеше да повярва на това, което вижда...
Качиха се в колата.
- Коланите! - казаха Дафни и младия Бурно в един глас
Оливия се засмя, когато двамата сложиха Коланите си едновременно.