The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Единадесета ГЛАВА

ГТНФ:
Стоях вцепенен пред баща си. Ако беше разбрал.....? Бесен съм на себе си, наистина.
Ами ако беше видял и Оливия. Можеше да я нарани. Щях да откача.
Той стоеше зад своето дъбово бюро и ме гледаше с мрачен поглед.
- Е господин Бруно - започна баща ми - От кога следите баща си?
Кръвта ми спря. Той е разбрал всичко! Ами сърничката!? Ако я наранеше?
- Аз... - започнах да мрънкам нещо
- Така ли съм те учил? Да бъркаш в чужди телефони?
Уверих се дали правилно съм чул и лека усмивка се появи на лицето ми. Не е разбрал нищо! Слава Богу!
- Смешно ли ти е? ЗАЩО РОВИ В ТЕЛЕФОНА МИ? - искрещя баща ми и стана
- Трябваше да взема номера на един човек! - казах твърдо и с висок тон, бях бесен..страхът си замина... Бях ядосан на факта, че крие неща от мен и убива толкова невинни.
- Внимавай с тона! - тропна на бюрото
- Ами ако не внимавам! - доближих се и го погледнах право в очите.
- Франциско! Нещата няма да свършат добре!
- Ти не ги мисли нещата! - усмихнах се иронично и излязох от кабинета.
- Франциско - чувах вече заглушените му крясъци

*****
Оставих колата си много далеч и оставих сърничката вътре. Казах й, че ако не се върна до час да изчезва. Надявам се още да не е тръгнала, макар че часът почти мина.
Стигнах до колата, която бях скрил в едни храсти и влязох в нея.
Е познайте? Инатливата сърна я нямаше! Добре де, ако е излязла да ме търси? Тя е луда нищо чудно, а и мисля, че е хлътнала по мен!
Засмях се сам на себе си и запалих колата.
Тръгнах по пътя....
Карах бавно за да не я изпусна.
В един момент видях някой на края на улицата, който изглеждаше точно като нея.
Спрях и слязох от колата.
Тя беше! Беше стигнала доста близо до мястото на баща ми.
- Оливия! - подвикнах я леко и тихо
Тя се обърна и се усмихна. Не очаквах това. Тя се затича и обви ръце около врата ми.
- Умрях от притеснение! - прегърна ме и допря тялото си в моето.
В началото бях много изненадан, дори очите ми щяха да изкочат от захвата й.
Но после се усмихнах и отвърнах на прегръдката й.
- Толкова се притесних! - дишаше тежко - Мислех, че ни е разкрил и.... - сякаш плачеше... Не бях сигурен.
- Плачеш ли? - отделих тялото си от нейното - Недей - избърсах сълзите й.
- Не плача! - отново придоби студен вид - Просто се притесних! За....
- Мен! - намигнах й
- Оффф.... Ужасен си! - блъсна ме - Разкажи ми!
- Добре ела, В колата! - качих ме се и й разказах. Тя трепереше. Просто хванах ръцете й - Ще се успокоиш ли? Моля те, добре съм!
- Франциско мислех, че ще те убие!
- Той ми е баща, Оливия! Не би го направил! Поне се надявам! - Засмях се
- Стига де! - тя Скръсти ръце на гърдите си
- Съжалявам! Добре! - хванах едната й ръка - Добре сме! Окей! Усмихни се, моля те!

Автор:
Тя го погледна и сълзите напряха в очите й. Не я беше виждал такава.
- Недей! - докосна бузата й
- Искам да се прибера! - облегна се на седалката
- Имам по - добра идея! - запали двигателя.

****
След 20 минути вече седяха на една скала.
Гледката беше изумителна. Морето беше толкова далеч, когато погледнеш надолу, а в същото време толкова близо.
- Къде сме?
- Често идвам тук, когато съм тъжен! - погледна я
- Значи си, като всички останали лоши момчета, винаги има едно място, което ви успокоява и водите мацки за да ги сваляте! - засмя се
- Ами - засмя се, а след това усмивката му се скри - Не точно..... За пръв път водя някой друг тук! Майка ми се самоуби тук!
Сърцето на Оливия спря за няколко секунди.
- Съжалявам! - докосна коляното му.  - Ти видя ли го?
- Не... Баща ми, ми каза.... С мама обичахме да идваме тук! Беше нашето място. Купувахме си желирани бонбони и сядахме тук.
Бях много малък - преглътна - на 6 години..... Идвахме тук, защото мама не искаше да се превърна в татко. Говореше ми колко е лошо,
Как не бива да съм такъв! След като се самоуби и ме остави.... Аз станах това, от което тя се страхува ше.
- Защо? За да я накажеш? Това не е честно!
- Не е честно, че ме остави! - извика
- Понякога хората нямат избор, Франциско! - хвана леко брадичката му и я дръпна към себе си - Понякога нямат избор!
- Но моята е имала!! Идвам да си говоря тук с нея.... Но от 3 години насам. Преди това й бях бесен!
- Защо ме доведе? - погледна към морето
- Защото така го почувствах! - усмихна се - Мамо! - извика - Това е...... Оливия! Една много инатлива сърничка! - тя го удари с юмрук по рамото и се засмя
- Здравейте! - леко промълви
- Тази откачалка..... Ме забърква в много бели, честно! - засмя се, а тя го погледна - Много бели!
- Много?  - доближи се до него, сякаш не можеше да контролира тялото си.
- Много! - той се доближи до нея и лицата им бяха на милиметри едни от други. Усещаха дъхът на другия, биенето на сърцето му..... Всичко.
Франциско не издържа и просто вплете устни.
А Оливия без много да се дърпа се остави на момента.

❤️❤️❤️Новата част е тук, с малко закъснение!
Какво мислите, че ще стане сега между нашите герои?
Очаквам мнение и за майката на Франциско.....
Вие сте! ❤️❤️❤️
Благодаря Ви за подкрепата! 🥰