¶НОВАТА КНИГА Е В ПРОФИЛА МИ¶
‼️Тази история не е като другите! Защо ли? Защото в тази история се доказва, колко жесток е света, колко лоши хора има и как ние сме пионка в ръцете на хората с пари и власт!
Ще ви запозная с Роджър Перес...
"шофьор на...
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
ГТНО: Пиех малки глътки от чашата си и четях новини в Интернет. Бях все още по пижама. След като изпих и последната глътка на кафето си, сложих чашата в мивката. Малката ми сестра Дафни се доближи до мен и вдигна очи над мивката, като се изправи на пръсти. - Како! Има ли нещо за ядене? - Сега ще ти направя сандвичи да закускиш. - извадих хлябът от шкафа, а след това се доближих до хладилника, като с две движения извадих сиренето. - Како, кога ще се прибере татко? - запита Даф, докато оглеждаше сиренето и се облизваше. - Довечера! Лошото е, че заминава утре вечер отново! - намусих поглед - Оххх.... Ако мама беше жива, винаги щеше да е при нас, а татко!!? - нацупи малката си устна - Стига! Не говори така, миличка! - оставих ножа и хляба, седнах до нея и я погалих по челото. - Татко работи, за да може ние с теб да живеем нормално. Той е честен човек, няма друг начин...... Обвих ръцете си през рамото й и я прегърнах.
**** Автор: Роджър (бащата на момичетата) слезе от черен джип Audi. В ръцете си държеше черен плик, който беше необичайно голям. Вървеше с бавни равномерни крачки. Влезе в някаква малка сграда, но повече приличаше на гараж. На входа имаше около 3ма човека, които изглеждаха доста плашещи. Но Роджър не им обърна внимание, а те нищо не му казаха. Влезе навътре, когато стигна до една врата, почука и изчака да бъде поканен, след поканата, той просто влезе в стаята. Срещу него стоеше висок тъмнокос мъж със сини очи като диаманти. Имаше много заплашителен поглед, който не спираш да се визира в плика, който държеше Роджър. - Не очаквах да свършиш работата толкова бързо! - каза сурово мъжът, стоящ срещу Роджър. - Знаеш, че щом кажеш изпълнявам! - каза Роджър и подаде пакета - Аааммм - огледа плика и погледна в него, като открехна плика съвсем леко. - Браво Роджър! Отново се справи! - Винаги се справям, Хорхе! - натърти Роджър - Искаш ли нещо за пиене? - попита Хорхе - Една вода - отговори Роджър с неособен интерес Хорхе се изправи и с Гръб към Роджър сипа вода. Доближи се и му я даде. - Благодаря! - каза Роджър и отпи - Имам нова задача за теб! - усмихна се Хорхе - Виж искам да се прибера при децата си! - седна на стола, който стоеше близо до него. - Последна задача Роджър, след това си свободен да правиш каквото искаш! - Хорхе - обърна се гневен Роджър - Роджър мразя да ми противоречиш! - тропна по масата - Какво? - завъртя очи "поданика" - Каква е задачата? - Трбява да убиеш един.... Дължи ми много пари! Ако не ги върне, направо стреляй, в главата! - извади от шкафчето си пистолет и го плъзна по бюрото точно към видимо състарения Роджър. - Кой? - ококори очите си - Ами.... Дерек Патърсен. - усмихна се - Та той има деца и Семейство?! - взе пистолета в ръце и го огледа. - Не ме интересува, ако не върне парите, които ми дължи, му тегли куршума. - засмя се гръмко - Но Хорхе, той има малки деца! - продължи да упорства. - Не ме интересува, Роджър! - повиши тона на гласа си - Свърши си работата и си свободен! Но запомни! Никой не бива да разбира за това, ти си моят доверен човек и възлагам тази задача на теб! - Охх, добре Хорхе, добре! - изправи се и напусна мястото, в което се намираше. Знаеше, че скоро ще трбява да свърши работата, която му беше възложена, но дали щеше да се справи?
