The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Деветнадесетта ГЛАВА

- Какво има, Франциско? - прошепна в ухото му
- Розита е бременна! - изстреля го без излишни мисли.... - Съжалявам! - Кръвта й замръзна на секундата... Очакваше всичко, но не й това... Минаха й хиляди мисли из главата: "Как щеше да разбие живота на едно дете" "Как щеше да го лиши от родители, ако не спре"
Тя се дръпна рязко от него...
- Но аз ще бъда с теб, ще се грижа за детето, но... - Той започна, но тя го прекъсна
- Няма начин, Франциско! Никакъв! - направи няколко бързи крачки назад.
Той я хвана за ръката и я дръпна към себе си. Лицата им бяха на милиметра един от друг...
- Не може! - прошепна отчаяно тя
- Любовта е борба, сърничке! - усмихна се
- Няма начин да оставим дете без баща, разбираш ли? - погледна го в очите му
- Виж, аз няма да бъда с Розита така или иначе, защо трябва да съм разделен и от теб!?
-  Франциско осъзнаваш ли какво говориш? - дръпна се назад - Това е дете, невинно дете..... Няма как да му отнемеш това, което му се полага!
- Има много деца, които родителите им са разделени..... - започна той
- Но обикновено те не са щастливи! - противоречи тя
- Аз няма да съм щастлив без теб! - целуна я, а тя потрепна леко.
- Ще се справим някак! - прегърна го - Но трябва да говориш с Розита.....всичко е в твоите ръце! - каза тя..

*******
Франциско пристъпи прага на дома на Розита. Тя се намираше в хола свила се на топка на дивана и гледаща в нищото.
- Хей! - започна той, а тя се обърна рязко
- Франциско! - изправи се и го прегърна - Говорих с гинеколога и той каза, че всичко е наред! Бебето ни е живо и здраво! - докосна корема си, а той затвори очи и преглътна шумно. След малко натежалите му клепачи се вдигнаха и Погледнаха към корема на Розита.
- Радвам се, но исках да ти кажа, че....
- После! - спря го тя и хвана ръката му - Искам да ти покажа нещо! - започна да го дърпа нагоре към втория етаж. Тогава той ускори краката и след няколко секунди се озоваха в страхотна детска стая. Имаше малко креватче, играчки, синьо килимче и няколко плюшени мечета.
Беше като приказка.... Франциско застина на място. Дали беше.... Правилно да се откаже от това дете, заради собствения си егоизъм. Ами Розита, даа.. Тя не е цвете за мирисане, но не е лош човек.
- Е харесва ли ти? - усмихна се широко и зачака отговор
- Ъм... Страхотно е! - гласът му трепереше
- Много се радвам, днес съм на ултразвук ще дойдеш ли с мен? - прехапа устни
- Ъм... Да разбира се! - Сякаш целия свят беше паднал върху него.
- Супер! - целуна го по бузата.

********
Оливия правеше сандвич на сестра си. Оливия беше пребледняла, гледаше в една точка и мълчеше.
- Како, добре ли си? - погледна я Даф
- Да.... Не се тревожи, ето сандвича! - подаде го и внимателно седна на стола си.
- Како, какво не е наред? Нещо с бате Франциско? - отхапа малката от сандвича
- Дафни моля те! - каза студено - Не искам да говоря! - излезе от стаята и заплака. Коя беше тя, та да разваля чужди семейства? Никоя!
Не биваше да го допуска.
Изведнъж се чу силно кашляне и опит за поемане на дъх! Тя изтича и видя давещата се Дафни. Започна да я тупа по гърба, но без успех. Звънна на 911 и след малко линейката беше там.
Двете пътуваха към болницата. Лекарите успяха да извадят парченцето храна, заседнало в гърлото й, но от загубата на досада кислород малката изгуби съзнание.
Пристигнаха в болницата, когато лекарите вкараха Даф в някаква стая, а сестра й остана да стои навън. Плачеше и се обвиняваше за станалото.
Изведнъж сякаш нещо я накра да погледне и тя се обърна на ляво.
Тогава видя Франциско и Розита. Франциско я продържаше с едната ръка, а тя беше обвила врата му с нейната.
Сякаш бяха..... Идеалното семейство. Сълзите на Оливия продължиха да напират.
Франциско вдигна неволно глава и остана потресен. Сякаш някой го удари с мокър парцал.
Стоеше и гледаше Оливия.... Просто я гледаше.
Тогава........

❤️❤️❤️❤️Това беше всичко, надявам се да ви е харесало! Благодаря, че следите историите ми.
Благодаря за подкрепата! ❤️❤️❤️❤️❤️