The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

ФИНАЛ

Стояха като вцепенени. Хорхе оглеждаше Оливия от глава до пети и лека усмивка де появи на лицето му.
- Явно е вярно, че щом жена забременее се разхубавява! - засмя се лицемерно, което подразни младия му син
- Какво търсиш тук? - каза Франциско с нервен глас, който издаваше безпокойството му
- Спокойно, не съм дошъл да убивам - погледна Оливия - Пепеляшка! - засмя се
- Млъкни! - засече го Франциско - За какво си тук?
- Тук съм да ви поздравя! Надявам се да получа покана за сватбата ви! - повдигна вежди
- Забрави! - отсече Оливия
- Лол, ти си могла да говориш....
- Какво искаш, Хорхе?! - каза Франциско
- Значи вече сме по име? Лол! Това момиче съвсем те развали! - направи крачка към тях, а Франциско застана пред любимата си. - Очаквайте подарък от мен за сватбата ви, съвсем скоро! - усмихна се лукаво, а краката на Оливия се подкосиха.
Хорхе се обърна и се качи в колата си, като се увери, че синът му и бъдещата му снаха все още гледат към него. Помаха им зловещо и запали колата, след малко вече се загуби в далечината.
Оливия дишаше тежко, беше уплашена и разтревожена....
- Успокой се, моля те! - погледна я Франциско - Всичко ще бъде наред, чуваш ли? Това са само безпочвени заплахи от страна на баща ми...
- Мислиш ли? Беше доста убедителен! - ръцете й трепереха
- Да, сигурен съм! Нека не плашим Дафни..... Ела вътре! - той я прегърна през Кръста и влязоха.

***Сутринта*****
Оливия обличаше сватбената си Рокля с помощта на Нора. Беше много уплашена от думите на Хорхе и не спираше да си създава всевъзможни сценарии за вечерта.
Нора говореше нещо, но това беше просто за фон на размишляващата Оливия.
- Ехо, чуваш ли ме? - провикна се Нора, а Оливия се съвзе
- Да, чувам те! - излъга
- Какво ти е? Днес се жениш? Защо си толкова улисана...??? - погледна я, а тя не знаеше какво да каже, езикът й се върза.....
- Нищо! - успя да продума - Вдигни ципа на роклята! - отмести темата, а Нора се изправи и с плавно движение вдигна ципа...
- Е готова си! - усмихна се широко - Давай да слизаме! - слязоха по стълбите, а най-долу стоеше Франциско в страхотен черен костюм. Когато видя снежно бялата рокля на Оливия, украсена с дантели, просто загуби ума и дума.
Роклята беше плътно по тялото й, а дантели висяха по роклята, беше без презрамки, което я правеше още по-красива.
- Ти си.... - започна да мрънка, а Нора се засмя
- Красива! - Нора се изкашля
- И то много! - каза Франциско с усмивка на лице...
Хвана я под ръка и двамата се усмихнаха.

След около половин час бяха в църквата.
Религиозния брак мина бързо, а хората, които дойдоха не бяха никак малко.

Сега се подготвяха за подписването... Отидоха на мястото и седнаха на масата.
Държавното лице започна да говори и стигна до частта:
- Вие Оливия Перес приемате ли за Франциско Бруно за ваш съпруг в болест и здраве, щастие и тъга....
- Да! - усмихна се широко
- Вие господин Франциско....
- Взимам я, взимам я!!! - усмихна се широко и го изстреля
- Тогава Ви обявявам за.... - Беше на косъм да довърши, когато беше прекъснат от отварящата се врата.
През нея мина Хорхе, а Оливия и Франциско застинаха....
- Как ще мине без мен?! - засмя се, а Франциско стана бесен
- Какво правиш тук!!?! - извика
- Спокойно сине! - засмя се
- Остави ни в този ден поне да сме щастливи! - сълзите в очите на младата булка започнаха да напират
- Чакай, красавице! Как една булка ще бъде на сватбата си без баща си, а? - засмя се истерично
- Какви ги говориш? - погледна объркана
- Един баща задължително трябва да види дъщеря си, като булка! - засмя се, а Франциско и Оливия се спогледаха - РОДЖЪР! - всички погледнаха към вратата, която се открехна.
Сърцето на Оливия прескочи няколко пъти, а пулсът й се ускори.....
През вратата мина човек, който тя очакваше от толкова време. Краката й се подкосиха.... Сърцето й заби силно и бързо....
- Татко... - погледите на Оливия и баща й се засякоха. Той влезе.... Беше с костюм... Беше облечен толкова хубаво... Беше изтупан, но със сигурност Оливия и Франциско не мислеха за това сега.....
- Татко!!! - затича се и го прегърна..... Прегръдката беше дълга и изчерпателна..... - Татко! - плачеше неутешимо
- Оливия, не плачи!! - погледна я, тогава Дафни се затича към баща си и го прегърна...
- Татее! - скочи в ръцете му
- Дечицата ми! - прегърна ги силно!
Франциско беше объркан, какво ставаше..... Как така??
- Как стана това татко, къде беше....
- Съжалявам...... Просто трябваше да го направя!
- Кое!!???
- Трябваше да го направя! - повтори
- Кое?!
- Аз.....съм убиец Оливия...... Убиец съм!
- Знам... И може би цял живот няма да имам сили да ти простя, но..... Липсваше ми! - обви се в прегръдките му...
Когато Франциско се обърна осъзна, че баща му го няма.... Няма го!!
Беше толкова съмнително.... И странно!
Тогава се чу силен трясък и всичко стана в дим.... Тогава Франциско осъзна, че това е било КАПАН!

ТОВА БЕШЕ КНИГАТА КАТО ЦЯЛО!
ИСКАМ ДА СЕ ИЗВИНЯ ЗА ГРЕШКИТЕ! СЪЩО ТАКА ИСКАМ ДА СЕ ИЗВИНЯ И ЗА ФИНАЛА... ПРОСТО ИСКАМ ДА ВИ БЪДЕ ПО ИНТЕРЕСНА ВТОРАТА КНИГА, КОЯТО ЩЕ ИЗЛЕЗЕ В КРАЯ НА ГОДИНАТА.
През това време може да видите новите ми истории...
Днес успях да кача още една нова и ще се радвам да я видите! Благодаря Ви! ❤️❤️❤️
ЗАРАДИ ВАС ТАЗИ МЕЧТА СТАНА РЕАЛНОСТ! НАДЯВАМ СЕ И ДРУГИТЕ МИ КНИГИ ДА ИМАТ ТАКЪВ ИНТЕРЕС! 🥰🥰🥰

ЩЕ ВИ БЪДА МНОГО БЛАГОДАРНА!
ИСТОРИЯТА НА ФРАНЦИСКО И ОЛИВИЯ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛА! 🥰🥰🥰🥰