The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Седма ГЛАВА

Двамата се върнаха в колата и довършиха разговора си там. От вратата за краката. Франциско започна направо.
- Ти луда ли си? - искрещя Франциско
- Мъничко! - засмя се - Хайде де! Трябва да разберем какво крие баща ти!
- Не ме брой! Не участвам! - отказа той и завъртя глава в страни
- Хайде де, Франциско! - помоли се тя
- Няма как! Първо, че ми е баща, второ, че дори нямаме доказателства, че се говори за баща ти.
- Наистина ли смяташ, че баща ти е толкова невинен? - погледна го тя право в очите. Той присви своите и отмести поглед. Опря ръцете си в кожната си седалка и нервно удари волана, след това.
- Ужасна си!
- Но ми вярваш нали? - тя сложи ръка на коляното му, неусетно - Вярваш ми! Виждам го.... Макар, че си много дразнещ - той завъртя очи след думите й - Не си, като баща си..... - двамата се гледаха известно време... Сякаш времето беше спряло.
Изведнъж младока разби тишината:
- Добре - завъртя очи - Но! Казвам Но! Ще правиш каквото ти казвам!
- Не си позн... - тя започна, а той сложи пръста си на устата й, в този момент тя дръпна ръката си от коляното му
- Мълчи! Бамби, много говориш!Искаш ли да открием нещо? Тогава ще ме слушаш! - засмя се, а тя блъсна ръката му
- Добре, ще правя каквото кажеш - каза с отегчение - Но.... Ще направим всичко възможно за да разберем истината, ако се налага ще следим баща ти, ще проверяваме телефона му и ще научим ВСИЧКО! - Засмя се тъмнокоската
- Опаа..... Без такива!
- Трябва! Ще бъдем внимателни, но трябва!
- Сърничке, луда си нали знаеш? - той се усмихна, а тя кимна - Но ще бъдем внимателни. Ако объркаш нещо, може да пострадаме!
- Ясно! - усмихна се - Сега.... Нека се уговорим за всичко!!
- За какво? - погледна я с въпросителна
- Ами.. Как за какво? Ще следиш баща си, За всичко, което прави. А когато излиза ще взимаш и мен. За това нека да си имаме тайна дума, с която да си съобащваме всичко!
- Много филми гледаш! - той я погледна със студено изражение
- Моля те, де! - замоли се тя
- Ох - завъртя очи - Добре..... Каква?
- "Дзън" - усмихна се тя
- Ти луда ли си? - каза той
- Това за 3-ти път го чувам! Да луда съм! - извика
- Луда си! Много луда! Но добре... "дзън" ще е! - запали двигателя - Ще тръгваме ли?
- Не искам да ме караш до вкъщи!
- Пак ли тази песен? Няма да стане нищо!
- Ох добре - съгласи се

****
Пътуваха.... Тишината ги убиваше...
Франциско пръв започна:
- Какво става със сестра ти? - каза той
- Ами.... Скоро е делото! Ще чакам за да видя какво ще стане.... Надявам се да ми я дадат!
- Дано..... Все пак... Си й сестра... - каза тихо - Кога последно я видя?
- Не съм я виждала от както ми я взеха.... - очите й се напълниха
- Добре... Нека да не говорим за това - завъртя волана на ляво - Пристигнахме - спря колата
- Благодаря! Но от къде знаеш къде живея? - усмихна се Оливия
- Няма проблем! И не забравяй, че открих лесно номера ти, защо да ми бъде трудно и адреса ти да открия! - засмя се, а тя слезе от колата.