The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Шестнадесета ГЛАВА

***6 месеца по - късно***
Вярвате или не, романса на Оливия и Франциско приключи.
Франциско успя да се събуди, но не успя да познае любимата си. От шокът беше забравил последните месеци, тялото му притапяваше болката. Познаваше всички останали, освен Оливия! Сякаш тя не съществува!
Оливия опита веднъж да говори с него, но той тъкмо се беше събудил и я помисли за сестрата, от тогава тя не се появяваше пред него. Може би, щеше да бъде по - щастлив без нея. Хорхе и Розита бяха щастливи от този факт и скриха от него.

Делото на Дафни мина и тя се завърна при сестра си.
Франциско беше наел много добър адвокат преди инцидента и той успя да върне Дафни.
Оливия не спираше да мисли за любимия си, но се примири, че нещата просто не стават!
Оливия започна работа в една голяма фирма, като секретарка на шефа й - Трой.
Дафни ходеше на училище и двете живееха съвсем нормално.

Франциско и Розита се сгодиха под натиска на Хорхе.
Сватбата им беше съвсем скоро.
Франциско постоянно имаше чувството, че има някаква дупка в мозъка си.
Беше толкова объркан. Сякаш нещо му липсваше и знаеше, че нещо важно.... Което означава много за него.

*****
Оливия Взимаше хубава заплата и успя да обзаведе къщата, така както винаги е искала.
Оправи стаята на Дафни, беше Розова с еднорози, кухнята беше малка и уютна с малък барплот.
Холът беше в цвят оранжево с розови нотки. А спалнята на баща й се превърна в красива спалня на Оливия в цвят - морско синьо.
Оливия стоеше пред печката и наблюдаваше палачинките.
Беше по розова пижама. Беше събрала косата си високо на кок.
В кухнята влезе Дафни и седна на масата.
- Добро Утро! - усмихна се
- Добро утро, красавице! Време е за закуска! - сложи една палачинка в чинията и я остави пред малката.
- Како! - отхапа - Какво стана с Батко Франциско?
- Даф, казах ти, че на тази тема не ми се говори!
- Но како! Отлагаш вече половин година! Какво стана с него?
Оливия се доближи до нея.
- Виж миличка, той..... Е много далеч иии за това... Не можем да се видим... Вече...
- Но...
- Изяж си палачинката и да тръгваме! - излезе от кухнята и очите й се напълниха със съзли. Това беше такава болка за нея.

*****
Франциско седеше в колата си и чакаше Розита да слезе за да отидат в мола с родителите на Розита. Тя не се забави много и слезе.
- Тръгваме ли, скъпи? - усмихна се и започна да рови в чантата си
- Да.... - запали колата и погледна Розита - Какво търсиш?
- Ами гривната ми... Няма я..... Баща ми ще откачи, тя ми подарък от него.... Трябва да я намеря, стой не тръгвай!
- Оххх... - загаси колата - Ще ти помогна да я намериш, защото нямаме много време.
Двамата се качиха в къщата и започнаха да търсят.
Розита проверяваше първия етаж, а Франциско втория.
- Охх ще ме побърка това момиче! - влезе в стаята, докато си мрънкаше, вдигаше дрехи, буташе предмети, докато не вдигна една от ризите си и от нея не изпадна нещо.
Той се наведе и го вдигна. Това беше обеца. Да, тази на Оливия. Но той нямаше й помен от това.
Но тя му беше ужасно позната.
Огледа я и веднага разбра, че не е на Розита. Тя носеше само скъпи обеци: злато, диаманти, но не й сребро, а тези бяха сребърни.
Нещата му бяха толкова подозрителни.
Прибра обецата в джоба си и чу вик.
- Хайде, намерих я! - Розита извика
- Идвам! - въздъхна и слезе.

*****
Оливия отиде да вземе сестра си от училище. Посрещна я на вратата.
Дафни дойде подскачайки. Беше с розов гащеризон и вързана на две опашки.
- Како! - прегърна я
- Как мина днес?
- Добре! - двете се запътиха към изхода
- Искаш ли да идем до мола да ти вземем нови дрешки. Взех заплата! - усмихна се, а Дафни я погледна
- Наистина? - усмихна се, а Оливия Кимна - Урааа!!!!!

След около 20мин двете пристигнаха.
Започнаха да обикалят магазини и да се забавляват.

*****
Розита, Франциско и родителите й - Хавиер и Саманта седяха в едно кафене в мола.
- Мисля да ставаме, какво ще кажете? - каза Хавиер
- Добре! - изправи се Франциско и остави сметката на масата
- Предлагам да дойдете тази вечер на гости вкъщи! - каза Саманта
- Страхотна идея! - каза с усмивка Розита - Нали, скъпи?! - погледна го с леден поглед
Той просто се засмя фалшиво и Кимна.
- Супер, ще дойдем! - засмя се
Както си вървяха Франциско рязко спря. Сякаш силен ток мина по тялото му. Вгледа се в нещо. Розита го погледна и попита:
- Какво има скъпи? - попита тя
- Батко Франциско! - чу се детски вик
- Дафни стой! - Оливия се опита да я хване, но без успех.
Франциско виждаше познати образи, но от къде?
Дафни се затича и го прегърна. Обви ръцете си около кръста му и извика:
- Знаех, че ще се върнеш! - той беше като ударен с мокър парцал. Не можеше да отдели поглед от Оливия, а малката му се стори толкова позната.
Какво се случи?

❤️❤️❤️❤️Ето я новата глава! Малко по различна е, знам, но реших, че ще бъде интересно!
   Надявам се да Ви е харесало! Оставете вашето мнение долу, то е важно за мен! ❤️❤️❤️
Благодаря За Подкрепата! 😍😍