The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Седемнадесетта ГЛАВА

Франциско стоеше в прегръдките на момиче, което не познаваше, но определено чувстваше нещо към нея.... Близост? От малко детенце? Не беше присъщо за него...
- Дафни! - доближи се Оливия и се вгледа в очите му, той беше като опианен.
- Вземете си детето, госпожице! - провикна се Саманта
- Разбира се, няма проблем! Дафни! - дръпна я към себе си
- Како, това е Батко.... - започна тя
- Достатъчно! - Оливия я прекъсна
- От къде ме познаваш? - Неведе се Франциско към Дафни
- Ти ме спаси от социалните и си гадже на кака! - засмя се малката
- Ела тук! - Оливия я вдигна - Извинете пропознала се е! - очите й се напълниха със съзли. Любимият й стоеше на една ръка разстояние, но всъщност толкова далеч!
- Няма Проблем! - погледна я Франциско. Знаеше, че това не съвпадение, малката знаеше името му... Имаше нещо подозрително, което всички криеха от него.
Оливия обърна гръб и тръгна в обратната посока.
- Скъпи, добре ли си? - Розита попита втренчения Франциско
- Да... - събуди се от транса
- Да се прибираме!

********
Спомените за Оливия бяха изтрити от съзнанието на Франциско.
Но всъщност бяха толкова дълбоки, че макар и да не я помни, той я усещаше близка. Прекалено близка.
Фактът, че не можеше да си спомни нищо, го караше да не е на себе си.
Минаха още два мъчителни дни, в които той се опитваше да си спомни, какво имаше към тази непозната жена,която силно привлече окото му.
- Какво става, какво? - удари стената, стояща до него.
Хорхе влезе в стаята ядосван и гневен.
- Какво има, Франциско?
- Има нещо, което не мога да си спомня, преди инцидента беше..... Но.... Дори инцидента не мога да си спомня! Татко откачам!
- Виж, успокой се! Не можем да контролираме мозъка си. Не мисля, че има какво толкова да си спомняш!
- Има едно момиче....
- Момиче?
- Видях я преди два дни.. Имам чувството, че и преди съм я виждал...
- Как изглеждаше? - попита притеснено Хорхе
- Брюнетка, зелени очи и средна на ръст.....
-.. АЗ... - опита се да каже нещо, но знаеше, че това значи война. Щом Оливия иска да я играе, Хорхе щеше да я научи на правилата. - Кой знае, сигурно си прекарал някоя нощ с нея и не помниш! - засмя се фалшиво
- Възможно! - знаеше, че не е така, но забеляза, че баща му крие нещо от него и реши да научи какво...

*****
Минаха още два дни. Оливия беше на работа и оправяше документи на шефа си.
Трой влезе в кабинета и се усмихна. Той беше много добър човек и беше много приятен.
Беше с две-три години по - голям от нея и я имаше като малка сестра. За малкия период от време двамата станаха, като брат и сестра.
- Какво става, госпожице? - засмя се
- Оправям..... Имаме няколко срещи..... И... - той я дръпна към себе си и я прегърна през рамо
- Трябва да работя! Ти също! - засмя се
- Охх..... Моето момиче, това е моята фирма! Моите правила! - засмя се
В стаята изведнъж влезе някой.
Оливия се уплаши леко, а Трой погледна безлично.
Оливия онемя, дъхът й секна...
- Хей, братле! - каза Трой и се доближи до Току-що влезлия посетител.  - Какво става, Франциско?
Франциско гледаше в Оливия и вече беше сигурен, че това момиче има пръст в миналото и нещото, което е забравил.
- Добре съм - каза - Работя, а ти? - дадоха си пет, а Франциско не отделяше поглед от Оливия
- Как върви сватбата? - засмя се, Трой
Оливия пребледня:
- Розита е голям късметлия! - засмя се - А... Франциско това е секретарката ми Оливия!
- Оливия значи... - Франциско се засмя
- Да Оливия! - изправи се пред него, все пак той не я помнеше и тя можеше да остане себе си. - Господин Трой отивам да оправя документите за утре! - излезе от стаята
- Тази май ти е навита! - засмя се
- Млъкни Франциско! Оливия Перес не е такава! - засмя се
- Оливия Перес? - промълви Франциско - Перес?!?!

❤️❤️❤️Това е новата ни част!
Дано Ви харесва! Малко по кратка е!
Оставете мнение!
БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА! ❤️❤️❤️