Двадесет И Първа ГЛАВА

550 26 10
                                    

- Какво? Аз съм виновна ли? Франциско какво бълнуваш? Не мога да повярвам... - очите й се насълзиха и той осъзна грешката си, осъзна всъщност какво е изрекъл.
- Виж, аз... - докосна рамото й, а тя се дръпна рязко от него.
- Не ме докосвай! - обърна се и си тръгна... Той я гледаше в гръб. Беше му много тежко от ставащото... Та.. Той загуби детето си. Чу писъците на Розита..
Осъзна, че тя е разбрала... Осъзна и потъна в сълзи.

****2 месеца по-късно****
Месеците минаха.... Времето се нижеше бавно, но болезнено...
Розита замина в чужбина, защото не успя да преживее ставащото.
Оливия и Дафни се преместиха в нова къща, далеч от миналото и болката.
Франциско се беше върнал към стария си начин на живот. Пари, жени и алкохол....
Франциско отново се превърна в себе си. Самият той се радваше на това, защото нямаше проблеми и нямаше нужда да страда повече.
Оливия започна да изгражда живота си... С Франциско не се бяха виждали от онзи ден... В болницата...
Оливия имаше ухажор на име Хавиер... Истината е, че той беше мил и грижовен, но тя лъжеш него и себе си в опит да забрави Франциско...
Фирмата, в която работеше беше минало за нея и сега работеше в една кантора, като секретарка.

Оливия беше прекрала само една нощ с Франциско, първият път в живота й го подари на него.

Днес Оливия беше на работа. От сутринта беше пренатоварена с различни неща, които наистина я изморяваха. Усещаше силна умора и беше скапана.
Когато приключи се изправи и чу телефона да звънни.
Запъти се към него, като в един момент Оливия просто припадна. Тялото й се облегна на студения под....
Шефката й скочи от стола си и притича при нея.
Обади се на 911 и линейната скоро беше там.
Оливия беше транспортирана в болницата.

****
Франциско се събуди в нечие легло. Момичето спеше непробудно... Франциско се разсъни и стана. Взе си дрехите и ключовете от колата и тръгна..
Качи се в колата си и започна да удря по волана. Удряше и удряше! Беше Бесен! Не искаше да повярва, какво се случва с него.....
Запали колата и нервен започна да кара към дома си.
През главата му минаха хиляди неща... Хиляди... Мислеше как ако имаше възможност всичко да се оправи, но уви.....
Пристигна вкъщи и паркира колата си. Слезе от нея и я заключи. Отключи вратата си и влезе. Когато вдигна поглед пред него се появи.. Оливия.... Най-страшното нещо в живота му.... И най-хубавото!
Той се доближи до нея, но никой от тях не продума....
Гледаха се... С изпепеляващ поглед..... Никой не мърдаше. Чуваше се тежкото дишане на двмата..
Не след дълго Франциско разчупи леда.
- Оливия..... - огледа я от глава до пети - Какво..
- Какво правя тук? - усмихна се фалшиво тя - Не искаш да ме виждаш ли? Още ли ме мислиш за виновна?
- Не! - отсече - Казах го в изблик на ярост! - говореше бавно и провлачено
- Изблик???? Обвини ме в смъртта на едно малко неродено бебе! БЕБЕ! - Извика
- Съжалявам! - искрещя
- Осъзнаваш ли....
- Какво наистина правиш тук, Оливия?
- Кога стана толкова безсърдечен!?
- Оливия, знаеш, че те обичах...
- "Обичах"? - усмихна се фалшиво - Вече така ли сме?
- Оливия не разваляй нещата, умолявам те! - каза тихо
- Колки по-развалени ги могат да станат?
- Оливия.... Съжалявам наистина! Сгреших!!!!!!!!!!!! Но....
- Франциско....Защо влезе в живота ми?
- Какво искаш от мен??? Ако не ме искаш, добре! Не искам да те измъчвам!! Но какво искаш???
- БРЕМЕННА СЪМ, ГЛУПАКО! - искрещя

***Благодаря за подкрепата! Надявам се да Ви е харесало! ❤️ ***

The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми Where stories live. Discover now