The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Десета ГЛАВА

Автор:
- Луда ли си? Няма как да влезем!
- Тогава ще вляза сама! - тя тръгна, а той я дръпна
- Добре идвам с теб! Много си упорита, наистина! - двамата тръгнаха леко и стигнаха до оградата
- Ще прескочим и ще влезем вътре!
- Ами охраната?! - прошепна
- Ще минем отзад. - погледна към задния вход
- Ела да те повдигна! - каза, той а тя се  дръпна рязко
- Да не си ме пипнал! - дръпна се
- Как ще прескочиш? Да не си 2 метра и аз да не знам?
- Ужасен си! - той се доближи и я хвана през кръста.
Дъхът й секна. Усещаше силните му ръце стоящи върху Талията й.
- Набери се! - викаше й той
- МЛЪКНИ! - скара му се - Ако можех да се набера щях ли да чакам да ме вдигаш?
Тя се хвана за оградата и я прескочи. Скочи долу и удари коляното си.
- Аууу - леко извика
- Какво стана!? - прошепна той
- Паднах тъпако! - държеше се за коляното
Той се набра на оградата и прескочи.
- Добре ли си? - докосна коляното й
- Добре съм! - изправи се - Давай да влизаме!
- Наведи се!
Двамата избехнаха охраната и не след дълго вече бяха в коридора на къщата.
Къщата беше огромна. Всички лампи светеха.
Къщата беше повече от красива.
Подът беше излъскан до блясък, картините изглеждаха толкова скъпи... Всичко беше като от злато.
- Да се качим по стълбите! - направи няколко крачки
- Не! Не трбява!
- Стига Франциско! Омръзна ми да очаквам... - чу се някой да слиза по стълбите и двамата се скриха зад една от големите колони стоящи в коридора.
Той запуши устата й и я притисна тялото й към неговото.
Тя дишаше тежко. Франциско хвърли бърз поглед и видя баща си с още един мъж, който му беше много познат, но за името му изобщо не се досети.
Баща му и мъжът се насочиха към гаражът, който се намираше непосредствено под стълбището.
- Тръгваме си!
- Ще ти се! Дойдохме чак до тук! Хайде ела! - качиха се нагоре, а Франциско вече беше наистина бесен, но нямаше друг начин за да угоди на Оливия.
Двамата се качиха на горния етаж, а там имаше няколко спални.
Младия Бруно отвори едната и влезе. Вътре имаше голяма спалня, а стаята беше синя. Имаше уникална декорация и красиви завеси.
Оливия също влезе и започна да разглежда. Започна да рови във всички възможно шкафчета в опит да открие нещо полезно.
Франциско се доближи до едно малко шкафче с огледало над него.
Започна да оправя рошавата си коса.
- Сериозно ли? - погледна го Оливия
- Няма лошо човек да изглежда добре! - засмя се
След около 10 секунди в периферията на младока се появи нещо. Погледна към шкафчето и видя.... Снимка. Да снимка!
Повдигна снимката и я огледа от двете страни.
На нея имаше трима души. Единият беше Хорхе на младини, заедно с Роджър, а до тях беше мъжът от преди малко.
- Оливия! - повика я, а тя се обърна объркана
- Какво има? - тя държеше някакви ключове. След думите на Франциско тя ги остави и се доближи до него.
- Погледни това... - подаде й снимката
- Татко! - вгледа се - Баща ти също е там и....
- И Холдън! - довърши
- Кой е Холдън?
- Мъжът от преди малко, но... Просто не можах да се досетя кой е!
- Кой всъщност е той? - обърна снимката
- Той е най - известният разпространител на оръжия в Мафията на Илинойс!
- Сякаш това ми говори нещо!
- На теб не, но ние всички го познаваме!
- Погледни - огледа гърба на снимката - 12 Април 1997г
- Тогава съм се родил аз! - грабна снимката
- Наистина ли? - засмя се - Значи са празнували раждането ти!
- Ха-ха! Много забавно! - каза иронично.
- Какво прави баща ми тук? Тогава още не съм се била родила! Майка ми и баща ми са били младоженци по това време!
- Нямам идея! Но ще разберем! - прибира снимката в джоба си - Давай да се махаме!
Двамата излязоха от стаята и с бавни и внимателни крачки стигнаха изхода.
Излязоха на двора и в този момент ги освети силна светлина! Беше охраната с едно фенерче. Двамата побягнаха...
Охраната тичаше след тях, но в този момент изпусна фенерчето си... Но това не го спря. Накрая успя да ги приклещи. Но беше толкова тъмно, че той виждаше само леките им сиуети.
- Стойте! - извика, а те замръзнаха точно на оградата
Франциско извади пистолета и го насочи срещу човека.
- Да не си мръднал! - щеше да дръпне спусъка, когато Оливия го спря
- Недей! - докосна ръката му - Остави го!
Мъжът направи няколко крачки назад и вдигна ръце.
- Ако кажеш на някого ще се върна! - предупреди го Франциско и вдигна Оливия за да прескочи - Ясен ли съм? - след това и той прескочи

*****
Пътуваха в колата.... Тишина цареше и никой не поглеждаше другия.
Оливия разглеждаше снимката.
- Не мога да разбра какво се случва, наистина!
- Аз още по - малко!
Чу се звънене на телефон.
Франциско го извади и смутено каза:
- Татко!
- Моля? - тя преглътна шумно
Той сложи телефона на ухото си.
- Ало? - преглътна тежко.

❤️❤️Благодаря Ви за подкрепата!
Дано ви е харесало!
Какво мислите е разбрал Хорхе?
Мммм и кой е този Холдън?
Какво ще стане с младия Бурно?
Остава да видим!
(колкото повече коментари толкова по - бързо пускам!)
❤️Уникални сте💙