The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Двадесет И Втора ГЛАВА

- Моля? - той потрепна - Ти си.....
- Да Господин Франциско, бременна съм! - заяви Оливия с насълзени очи..
- Но.... - в началото изглеждаше уплашен, но сега усмивка изгря на лицето му - Не мога да повярвам!
- Чакай! - тя беше толкова объркана от усмивката му
- Не мога да повярвам! - вдигна я и я завъртя
- Франциско какво правиш..... *усмивка изгря и на нейното лице*
- Как какво правя? Ще си имаме дете!!!! - започна да целува цялото лице на Оливия
- Чакай, Франциско! - отлепи се от него - Но ти сериозно ли си щастлив?
- Ти какво очакваше? А??? Ще имам дете от любовта ма живота си! - усмихна се широко
- Но нашата раздяла и..... - започна тя, но той е прекъсна с целувка
- Каква раздяла..... Нищо не е по-важно от теб и малчо! - докосна нежно корема й.
- Франциско, но така не може! - погледна го тъжно
- Ще се оженим!
- Моля??? - беше доста объркана
- Ако искаш де! - засмя се - Ще купя къща и ще изберем училище за детето!
- Франциско Бруно, това ти ли си? - засмя се - Какво ти става!?
- Оливия, не издържах без теб! - обхвана талията й и я обви в прегръдките си
- И аз.... И аз! - вдиша аромата му- И какво ще правим сега?
- Ще вземем Дафни и идвате да живеете вкъщи!
- Но...
- Няма, но! - прекъсна я и се доближи до нея - Доста време чаках, докато се съберем, не мога да чакам повече! - прегърна я и я притисна към себе си.

Дните с подготовката бяха изморителни за всички, но никой нямаше търпение за сватбата.
Дори Розита се съгласи да дойде на сватбата.
Нора беше по-развълнувана от самата булка.
Даф щеше да бъде малката шаферка.

***2 месеца и половина***

Тези месеци бяха минали в подготовка.
Странно или не, Оливия не можеше да мисли за друго освен за баща си. Искаше той да я види, като булка, но уви.... Мъртъв е....
Франциско организира всичко и скоро щяха да се венчаят. Разбраха пола на бебето. Чакаха малко момиче. Тази идея много се хареса на Франциско, защото винаги си беше мечтал за малка принцеса.
Тази сутрин Оливия беше изключително развълнувана, защото утре беше сватбения й ден.
Нямаше никакво търпение той да дойде и да стане Госпожа Бруно.
Оливия се събуди в прегръдките на любимия си. Той беше обвил цялото й тяло с ръцете си.
Беше я притиснал към себе си и спеше спокойно.
Тя отвори очи и внимателно се измъкна от хватката му без да гк буди. Отиде в кухнята и направи уникална закуска.

Скоро тя, Франциско и Даф се преместиха да живеят в нова къща далеч от миналото.

Оливия направи хубави препечени филийки с вкусен кленов сироп.
Дафни слезе долу.... Прегърна сестра си и седна на масата.
- Батко стана ли? - усмихна се
- Не още спи.... След малко ще слезе предполагам....
Оливия мина зад бара и донесе филийките.
- Нямам търпение за утре! - усмихна се Даф
- Аз също! - замечтано каза Оливия
- А како.. Какво дали бате Франциско ще бъде красив в костюм! - засмя се, а някой я сграбчи отзад и започна да я гъделичка
- Съмняваш ли се, малката!? - каза Франциско
- Не, добре, спри! - заливаше се иот смях
- Пусни я! - засмя се Оливия, а Той я върна на стола. Доближи се до Оливия и а целуна.
- Гледай да не си следващата! - прошепна в ухото й, а тя се засмя.
- Хайде да закусим! - измести темата.
Тъкмо седнаха на масата, когато на вратата се почука.
- Аз ще отговаря - изправи се оливия и се запъти към вратата - Добър.... - отвори вратата и остана шокирана.
- Кой е скъпа! - доближи се Франциско до нея и с две ръце обхвана кръста й, но от видяното и той замръзна - Татко! - каза с объркан глас - Ти?

Ето я новата част, дано ви харесва! Бъдете готови другата седмица за финалната глава на тази книга! ❤️❤️❤️

Обичам ви! 💖