The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Осма ГЛАВА

ГТНО:
Двамата паднахме в листата паднали от дърветата.
Тялото ми беше върху неговото. Беше ми толкова неудобно, че исках да стана, но той държеше тялото ми и го притискаше към себе си.
След изстрелите двамата седнахме на земята.
- Как си? - попита ме той
- Добре, ами ти? Има ли ти нещо? - бях притеснена за него, но защо?
- Добре съм! Ела - помогна ми да се изправя
- Да отиваме! - започнах аз
- Опасно е!
- Ще ги изпуснем, иначе.... - тръгнах, а той отново ме дръпна
- Добре, магаре, добре..... Но стой зад гърба ми! - мина пред мен и започнахме да вървим бавно. Определено се страхувах, но исках да намеря баща си.
Стигнахме до една колиба... Да колиба, насред гората.
Франциско извади оръжието си.
- Какво правиш? - прошепнах учудено
- Не виждаш ли - шепненето продължи - опитвам се да ни защитя ако има нещо...
Приближихме се до колибата, а той леко открехна вратата.

Автор:
Колибата беше Стара, тъмна и изоставена. Поне на такава приличаше.
Франциско направи крачка напред, а дъските започнаха да скърцат. Чуваха се звуци от летящи мухи наоколо. Двамата влязоха по навътре, когато Оливия зави на ляво и влезе в една стая.
- Толкова е тъмно, нищо не виждам! - започна тя
- По - тихо! - извади телефона си от джоба и пусна фенерчето си - Ето....
- Дай да огледаме!
- Ами ако има някой?! - каза Франциско
- Не бъди шубе!
- Не ме е страх за мен тъпачке! - извика той
- Шшштт! - сложи пръст на устата си - Бъди малко по - тих!
Продължиха да обикалят, когато изведнъж Оливия се наведе и вдигна нещо от пода. Франциско го освети с фенерчето и се вгледа внимателно в него.
- Какво е това? - попита Младия Бурно
- Часовникът на баща ми - няколко сълзи се спуснаха по лицето й...
- Чакай...как така? - огледа го
- Той е! Той е! Знам го! Значи баща ми е някъде тук!? - започна да обикаля стаите. Викаше и крещеше в опит да намери баща си.
Франциско вървеше след нея. Изведнъж тя влезе в една стая и изпищя.
Той изтича бързо при нея.
- Какво ста... - погледна първо нея, но след това очите му се спряха на лежащия труп на земята. Беше целия окървавен, беше с разкъсани дрехи и имаше белези по цялото тяло.
Франциско освети тялото и разбра, че това не е Роджър.
- Това не е баща ти, моля те успокой се! - тя плачеше, а той се доближи до нея - Давай да се махаме от тук.. - прегърна я през рамо и я изведе отвън. Тя все още държеше часовника на баща си в ръце.
- Видях мъртъв... - цялата трепереше
- Успокой се, давай да се връщаме в колата. - опита се да я успокои
- Къде е баща ти?
- Нямам представа! - започна да се оглежда - Колата му я няма..... Това означава, че.....
- Може би е знаел, че го следим!
- А може би, просто е бързал.... Като гледам какво е направил вътре!
- Трябва да се обадим на полицията!
- Чуваш ли се? Той ми е баща!
- Но е убиец!
- Е и? И твоят е убиец! Приличаме си повече от колкото мислиш, сърничке!
Тя наведе глава и започна да ридае.
- Охх - смекчи тона си - Недей! Давай да се връщаме в колата.