The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Четвърта ГЛАВА

ГТНО:
Думите на Нора прободоха сърцето ми.
Как така малката ми сестричка....
- Къде е сега? - попитах нервно
- Ами заведоха я, нямам идея къде!
- Как можа да им позволиш? КОЙ Я ВЗЕ НОРА? КОЙ? - извиках
- Те просто дойдоха взеха я и не ми дадоха шанс. - замълча за секунда, а след това каза - Взе я леля ти!
- Лесно нали? - засмях се иронично - Нора! Ако не си я върна няма да ти простя! Знам едно, няма как да напуснат страната, защото още се води дело, но ще я намеря!
Ти продължавай да си седиш тук! - излязох с гръм и трясък

Автор:
Оливия реши, че друг начин няма, освен да звънне на социалните.
Набра телефона и след, като чу гласа от другата страна, се досети, че ако социалните дойдат, ще приберат малката, до края на делото.
Затвори телефона и седна на една улична пейка.
Започна да плаче. Сърцето й се късаше......
Извади телефона си отново и набра този път леля си.
- Ало? - чу се женски глас от слушалката.
- Лельо! - избърса сълзите си.
- Какво искаш Оливия? - каза, жената нервно и ядосано
- Къде е Дафни?
- Там, където й е мястото!
- Искам да я видя! - каза Оливия с твърд глас
- Виж, Оливия! Няма как да стане това! Ще изчакаш до делото! След това ще разберем къде ще остане малката!
- Но лельо.... - започна да вика, а Хелън (лелята) затвори. - Нееее!! - започна да плаче. Нямаше идея къде Хелън е скрила детето, а и знаеше, че няма да й го даде.
Беше съсипана.
Но знаеше едно, че ще си върне съвсем скоро сестричката и ще разбере с какво всъщност се е занимавал баща й. След, като сестра й беше на сигурно място, тя сега щеше да открие тайната на баща си. И реши, че отново ще се върне в онзи подземен салон.

*****
Франциско се прибра и седна на дивана си.
Живееше сам и това много му харесваше.
От време на време идваха и си отиваха момичета, но никоя не оставаше повече от няколко часа.
Истината е, че Франциско всъщност има връзка..
Но от онези "отворени" връзки, в които те си изневеряваха постоянно, но за пред хората бяха най - хубавата двойка.
Истината е, че Росита наистина имаше силни чувства към Франциско,но той винаги я е имал просто за приятел, с който може да спи, когато си поиска. На бащата на Франциско, обаче много му харесваше Росита да е част от семейството и до голяма степен, Франциско беше с Росита заради това.

ГТНФ: Признавам, че Росита беше доста Секси парче, но беше като всички останали и интересното в нея беше умряло.
Довечера подготвях парти и щяха да идват важни клечки, с които щяхме да разговаряме за една важна сделка. Тази сделка щеше да бъде най - важното нещо, което досега съм правил. Така щях да се издигна в очите на татко.
След малко мислите ми бяха разсеяни от звънящия ми телефон, вдигнах го и го сложих на ухото си.
- Ало, скъпи! - чух в слушалката
- Розита? - запитах аз - Как си?
- Добре! Довечера ще излезем ли, на партито ти?
- Да.... ! - казах студено
- Добре скъпи! - засмя се тя.
- Добре, Розита ще се видим в клуба на татко!
- Няма ли да ме вземеш? - запита тя
- Имаш личен шофьор! Аз имам работа! - затворих телефона.
Изправих се и отидох да си взема душ.
След душа в стаята влезе готвачката.
Истината е, че аз обичах тази жена, тя ми беше, като майка, истинска майка. След смъртта на майка ми, тя ме отгледа и ме научи на всичко.
Винаги е била против възпитанието, което ми дава баща ми.....
Аз наистина обичам Доминга, тя беше моята втора майка. Споделях й всичко. Можеше би заради нея ми беше трудно да убива хора, винаги ме е учила, че това е нещо лошо...
- Франциско, на къде така? - попита тя и сложи ръка на рамото ми.
- Ще изляза с Розита. - започнах да оправям ризата си
- Никога не съм я харесвала! - отмести ръцете ми и закопча копчета на ризата ми.
- Знам, но баща ми е на друго мнение! А и тя е доста секси! - засмях се
- Може и така да е, но..... Охх... Както решиш!
- Излизам! - целунах я по бузата и излязох.