The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Трета ГЛАВА

ГТНФ:
Коя беше сега тази? Ако баща ми разбере, че някой е видял боят и е Възможно да ни издаде ще убие и нея и мен.
Ще я хвана, каквото й да ми струва!
Затичах се след Зейн и Маркъс (бодигардите ми), които бяха доста близо да хванат "скъпата ни приятелка"

ГТНО: Тичах, колкото можех, въздух не ми остана, но тичах! Тичах!
Завъртях се да видя дали са зад мен и това беше най - голямата ми грешка.
Спънах се и залитнах напред. Изведнъж сякаш всичко се забави..... Летях към земята, молейки се след това да мога да се изправя бързо и отново да побегна, но уви.
Паднах и коляното ми се ожули, ръцете и лактите ми бяха в кръв.
Докъде се докарах?
Усетих две силни ръце да докосват рамото ми. Притиснах разтревожено очи и осъзнах, че ще си патя много!

ГТНФ: Успях да я докопам! Хванах раменете й и я натиснах така, че да няма начин да избяга.
Тя беше със затворени очи и ги стискаше уплашено.. Къде се бърка това момиче? Нормална ли е? Ако си беше стояла при мама и тате, сега нямаше да трепери като сърна.
Бях бесен на това момиче, но тя изглеждаше много невинна. Нито имаше грим по себе си, нито беше облечена кой знае как.... Кой знае, коя е тая селянка.
Друга такава не бях виждал досега.
Грабнах я и я Изправих пред себе си. Тя трепереше цялата.
Усещах ударите на сърцето й.
- Малката.... - започнах аз
- Слушай, пусни ме веднага, говедо такова! - от малкото плахо момиче не остана и следа.
- Охо с хаплив език! - засмях се - Какво правиш тук?
- Не те интересува! - тя ме блъсна и опита да избяга, но я хванах.
- Ейй, момиче! - извиках - Слушай ме, продължавай така и скоро, няма да си тръгнеш жива от тук!
Зейн и Маркъс ни гледаха отдалеч. Кимнах им с ръка и те се върнаха в салона.

ГТНО:
Дъхът ми секна, замръзнах на място.
Той видя това и се доближи до мен.
- Какво търсиш тук, отново питам?! - повтори ядосан
- Баща си!
- Баща ти? - обърна се с въпросителна към мен - Кой е баща ти?
Аз наведох глава, без да казвам нищо. Той хвана брадичката ми  ядосано и я повдигна рязко.
- Кой е?
- Роджър Перес - потрепнах, след тези думи, а шокът за него беше огромен. Сякаш го познаваше.

ГТНФ:
Не знаех, че Роджър има дъщеря...
Така като гледам осъзнавам, че тя самата дори идея няма, че баща й се е занимавал с Мафията.
Ако баща ми разбереше, щеше да я убие, а истината е, че нямаше смисъл невинни да страдат.... Не исках да пострада, макар че много ми лазеше по нервите.
Дръпнах я към себе си и започнах да я влача към колата си, тя разбира се много се дърпаше и беше супер упорита.
Какво е това магаре? Тоя Роджър изобщо не я възпитал. Всички мацки се лепят по мен, а тази чак ми се дърпа.....
Вкарах я в колата, а тя се опита да слезе, заключих вратите и обърнах лицето й към мен.
- Слушай! Като начало ми кажи името си! - казах със силен глас
- Няма пък - Скръсти ръце пред гърдите си и извърна лице.
- Слушай, момиче! Искаш да разбереш нещо за баща си, нали? - думите ми я накараха да ме погледне
- Какво знаеш за него!? - намръщи вежди, което ме накара да се усмихна
- Много неща, миличка! Но като гледам ти не знаеш нищо! - засмя се
- Говори направо! - кресна тя
- Името ти? - засмях се
- Оливия Перес! - натърти на фамилията си, а аз я погледнах в зелените й очи.
- Миличка, Оливия! Виж не искам да те нараня, но ако останеш тук нищо добро не те чака!
- Заплашваш ли ме?
- Нещо такова, сладка! - усмихнах се
- Искам да разбера какво става с Баща ми! - няколко съзли се стекоха по бузата й - Той ми каза, че е шофьор на камион! Нямаше го с цели месеци, беше изчезнал!!! - започна да ридае тя, а на мен нещо ми трепна отвътре.
Разбира се останах, много суров на външен вид.
- Спри да плачеш! - наредих й аз
- Остави ме, животно! - ядоса се и ме блъсна. - Нямам родители, нямам си никого! Останах само със сестра си, а социалните искат да ми я вземат! Моля те, кажи ми ако знаеш, нещо за баща ми, моля те! - плачеше тя.
Исках да й кажа, нещо отвътре ме караше да й кажа, но знаех, че тя нямаше да си мълчи, личеше си, че беше устата.... Щеше да отиде в полицията да ни задържат, а в същото време баща ми да я убие!
- Не знам, нищо! - прошепнах - Виждал съм го веднъж да минава от тук...
- От къде знаеш името му? И защо ми каза, че знаеш много за него? - запита тя, а аз нямах идея какво да й кажа.
- Ами, когато мина се запознахме! А Казах всичко това, за да те дразня. - излъгах аз
- Той каза ли ти, защо е тук? - запита ме тя с очи пълни със сълзи.
- Не! - прошепнах
- Благодаря! - изтри сълзите си и ме погледна - Искам да те попитам нещо....
- Слушам! - казах аз
- Как е името ти?
- Ами...... Нека да остана грубяна, който не те уби!
-  Наистина си груб! - намекна ми тя
Бях много любопитен за едно, защо искат да вземат сестра й, за това се изкуших и попитах:
- А сестра ти на колко е?
- На 7 - сви ръце тя
- Защо искат да я вземат?
- Защото си мислят, че аз не мога да гледам Дафни, но истината е, че докато татко го нямаше винаги сама я гледах и нямах никакви проблеми, а сега??? Искат да я дадат на леля в Холандия! - тя отново заплака. Нямах идея защо ми споделя всичко това... Но може би е търсела, на кого да сподели.
Доближих се и я притиснах към гърдите си, тя ридаеше и се сгуши в мен, но след малко ме избута и извика:
- Недей, повече да го правиш! - крещеше тя
- Спокойно, не си чак толкова красива! - засмях се, а тя се нацупи - Както й да е нека да те закарам до вас!
- Няма нужда!
- Еми ако искаш, бе няма да ти се моля! - отключих колата, а тя слезе и трясна вратата - Да не е на баба ти, беее!!! - крящах знаейки, че тя не ме чува. Хем искам да й помогна, хем ми тряска колата. Оффф трябваше да я гръмна и да се свършва.

ГТНО:
Ходех нервна по улицата. За какъв се имаше този!? Бях бясна! Отидох да взема сестра си, защото доста се забавих.
Отидох до Нора и почуках. Тя отвори и й каза:
- Взеха Дафни! - каза тя със сълзи на очи
- Как така!!???? - искрещях

❤️❤️Благодаря ви за вниманието! Номер 1 сте!
Надявам се това, което правя да ви харесва!
Може да погледнете и другите ми истории в профила ми!
За тази история ви очаква некст утре!

Благодаря отново за подкрепата Ви! ❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
❤️ ❤️ ❤️ ❤️
Страхотни сте!
До скоро! ❤️