The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Петнадесетта ГЛАВА

Изстрелът кънтеше в ушите на околните.
Франциско огледа Оливия дали е добре. Тя беше притиснала очи и дишаше тежко.
- Добре ли си? - попита я той
- Мисля, че да.. Ами ти?
- Ами... - започна да заеква - Да...
Когато вдигнаха глава нямаше останала следа от Хорхе и Помощника му.
- Оливия съжалявам! - започна той, а тя започна да клати глава - Всичко е по моя вина!
- Не е така! Не се измъчвай! - плачеше тя
- Виж... Истината е, че съм лудо влюбен в теб.... Лудо влюбен! - изглеждаше толкова изтощен - Трябваше да те предпазия - изведнъж затвори очи рязко и се спусна в ръцете на Оливия.
- Франциско! - започна да вика тя - Франциско! - в един момент видя кръв по бялата риза на Франциско. Беше прострелян точно в страничната част на корема.
- Отвори очи моля те! - извади телефона си - И аз съм....
- Оливия.... Спокойно! - дишаше тежко и отвори очи за секунда, но след малко те отново натежаха.
- Дръж се моля те! - сложи телефона на ухото си.

*****
20 минути по - късно, Оливия седеше в чакалнята на болницата, изцапана с кръв и обляна в сълзи.
Що за баща беше Хорхе? Да убие собствения си син?! Защо? Това не беше никак честно!
Тя плачеше и обвиняваше себе си за случилото се.
Изведнъж през вратата на болницата връхлетя Нора.
- Оливия? - прегърна я - Толкова съжалявам, миличка!
- Той..... Той... Не искам да умира!
- Няма успокой се! - галеше косата й.
- Нора той не го заслужава! - плашече неутешимо и се свлече на земята. - Не можах да му кажа, че и аз съм влюбена в него.... Не успях!
- Ще успееш миличка! Моля те! Не плачи! - седна до нея - Той ще излезе от там! Жив и здрав!
- Дали?
- Да, но не разбирам едно..... Кога толкова се сближихте? - попита тихо тя
- Дълга история, Нора... Много Дълга!
- Когато си готова, аз съм тук! Надявам се да ми простиш за станалото с Даф...
- Благодаря ти! Разбира се, че ти прощавам, ти си моята най - добра приятелка и те обичам... А и щом ти звъннах веднага дойде!
- Обичам те! - прегърна я

*****
Минаха часове. Франциско все още лежеше на онази болнична маса и докторите правеха всичко възможно за да го спасят.
Оливия беше на ръба на силите си.
Единствено Нора я подкрепяше истински.
Стояха в коридора и никой не мърдаше.
В отделението изведнъж влезе бясната Розита. Доближи се до момичетата и попита:
- Къде е той? - крещеше тя
- В операционната - измрънка под носа си младата Оливия
- Защо е там? Какво си му направила?
- Лудия му..... - изведнъж се спря... Не знаеше дали това ще се отрази на него самия, ако си отвори устата.
Изведнъж от операционната излезе доктора и трите се наредиха около него. Започнаха да задават върпоси, а той просто ги спря.
- Момичета..... Успяхме да го стабилизираме... Остава да разберем дали ще се оправи....
- Кога може да го видим? - попита Розита
- Трябва да си почива, още не е дори в съзнание.... Вероятно не днес!
- Благодаря Ви, докторе! - успокои се Оливия и прегърна Нора.

*****
Денят отново започваше.
Часът беше 7 сутринта. Оливия спеше на един от диваните в чакалнята. Розита се беше прибрала с обещание, че ще дойде отново, а Нора беше излязла за кафе.
Оливия беше подпряла глава на дивана и гледаше в нищото.
Розита влезе през вратата, но този път изглеждаше добре настроена.
- Добро утро! - измърмори Розита
- Добро! - погледна я Оливия
Докторът излезе от стаята на Франциско и двете момичета скочиха.
- Господин Бруно, постоянно бълнува едно име...
- Какво казва? - попита Розита
- Оливия! - каза докторът, а Розита се вцепени - Коя...
- Аз съм! - каза тя
- Може да влезете за малко при него.
- Но... - започна Розита, но нямаше какво да направи и се отказа.
Оливия влезе в стаята.
Франциско беше целия омотан с "жици", системи и други.
Тя се доближи и докосна ръката му.
- Ще се оправиш нали? - попита тя със съзли на очи - Няма да ме оставиш?! - стисна ръката му - Фактът, че.... Си тук е моя вина! Всичко е моя вина, трябва да говоря с баща ти...... - изтри сълзите си - Обичам те, Франциско Бруно! - в един момент Нещо запищя и тя вдигна глава.
Той нямаше пулс.... Беше права черта.
Влязоха няколко доктори и помолиха тя да напусне.
- Франциско?!? - извика тя

❤️❤️❤️Това е новата част! Дано ви допада!
Оставете дълго мнение!
Благодаря предварително!
Благодаря Ви за Подкрепата! ❤️❤️❤️