The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Дванадесета ГЛАВА

Целувката беше изпепеляваща...
След малко двамата отделиха устни.
Погледнаха се и сякаш света беше спрял.
- Аз..... - започна Оливия
- Недей! - целуна я отново, но тя този път се дръпна.
- Не може! Не става така, Франциско!
- И защо? - дръпна се назад и попита объркан
- Това не се е случвало! Ясно?!
- Не те разбирам! - той се изправи
- И не трябва! Откривам баща си и толкова...... По - добре стой далеч от мен!
- Аз от теб? - засмя се - Опасния съм аз!
- Не.... Заради мен, може да пострадаш... Разбери ме! - тя го погледна
- Не ти ме разбери! Какво ти става? Целувам те, а ти ми казваш, че трябва да те оставя! - засмя се
- Виж.... Ние дори не сме приятели! Ще намеря баща си.... Без теб!
- Без тези работи! Окей, няма да сме никакви! Но ще ти помогна да намериш баща си! - погледна я
- Недей! - направи крака назад
- Казах ти, че никога не се отказвам, а и пред майка ми обещах! - погледна морето
- Оххх.... - завъртя очи - Така ДА бъде!
Той се доближи до ухото й и тя усети дъха му в шията си.
- Прекалено много се притесняваш за мен, сърничке! - дъхът й секна
- Ще се прибираме ли? - дишаше тежко.
- Аха..... - тръгна пред нея и леко се смееше - Глупаче... Толкова си хлътнала, че няма отърване от теб!
Вървеше и се смееше, докато си мрънкаше под носа.
- Чакай ме! - затича се зад него

****
Седяха в колата. Беше толкова тихо, че муха да прехвърчи щеше да се чуе.
Франциско се усмихваше от време на време, като хвърля по някой поглед на Оливия.
- Какво? - най накрая тя извика - Защо се смееш?
- Сърничке! Не се ядосвай! - намигна
- Знаеш ли... Сякаш се върнахме в началото! В момента си същия гадняр от тогава! - мигаше бавно и цупеше устна
- Ти сама пожела, сърнчике! - засмя се и зави наляво.
- Не живея на там! - разкопча колана си
- Наистина ли? - засмя се - Знам къде живееш! Отиваме на друго място! - натисна газта - Сложи си колана!
- Няма! - направи гримаса
- Веднага! - извика
- Няма! - за няколко секунди двамата се сдърпаха и Франциско загуби контрол.
Колата беше неконтролируема.
В един момент Франциско успя да я овладее, но от рязкото спиране, и че не беше с колан Оливия удари главата си. Франциско също пострада, но не си обърна внимание. Оливия беше облегнала глава на седалката и беше притиснала очи.
- Добре ли си? - махна колана си, Франциско и започна да я преглежда.
- Ъъъ - леко мръдна, а това й причини болка
- Чакай! - той слезе от колата и отвори нейната врата. След това я взе на ръце и я сложи внимателно на тревата.
- Има ли ти нещо? - започна да я оглежда, а тя сложи ръка на лицето му
- Добре съм! - промълви - Ами ти? Имаш рана на челото! - докосна с пръст голямата кървяща рана на главата на Франциско. В паниката той дори не я усети.
Оливия имаше няколко драскотини,на главата, но беше ударила лошо челото си.
Тя също имаше рана, която кървеше.
- Трябва да се обадим на линейка! - извади телефона си, а тя му го дръпна
- Луд ли си? - хвърли телефона - Баща ти ще разбере, че си бил с мен!
- Мислиш ли, че ми пука! - отново дръпна телефона, а тя му го взе - Спри! Ела при мен! - една сълза се спусна по лицето й - Съжалявам за преди малко!
Изправи се и седна, като леко се подпираше на Младия Бруно.
- Не сега...... - започна той
- Не сега му е времето! Аз се държах, като дете Франциско! Но мислиш ли, че имаме бъдеще...
-... - засмя се
- Нищо още не е започнало, а ти му слагаш край!
- Така е по - добре! Така....
- Много говориш сърничке! - целуна я.... Тя обви ръце около врата му, след малко се отдели от него и леко прошепна.
- Не разбивай сърцето ми! - каза тя
- Няма! - отново я целуна. - Хайде сега ставай, красавице, защото трябва да се прибираме.
Двамата се качиха в колата и потеглиха.
Той не спираше да се усмихва, а тя не спираше да го гледа.
Остави я пред тях.
- Ще се видим! - засмя се, тя и се прибра, а той просто кимна.
- Нямам търпение! - усмихна се

****
ГТНФ:
Прибрах се.... Взех малко памук и промих раните си.
В стаята влезе баща ми и ме погледна с тежък поглед.
- Какво има? - казах твърдо
- Къде пострада?
- Няма значение!
- Щом това няма значение.... - започна той - Искам да те попитам... От кога се виждаш с дъщерята на Роджър? - подпря се на раклата.
Замръзнах на място, не усещах пода под краката си.
Ей сега я загазих!

❤️❤️❤️Новата част е тук!
Благодаря Ви за всичко!
Е мнение?
Какво ще стане с Хорхе и Франциско?
И в опасност ли е Оливия?
Остава да видим!
БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА! ❤️❤️❤️