The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Шеста ГЛАВА

ГТНО:
Този идиот Джейк! Охх ще ме побърка! Знаех, че един ден ще стане, но не очаквах толкова рано.
Толкова е дразнещ! Знам, че ще ми се наложи да го видя още веднъж, защото трябваше да си взема нещата и последната си заплата.
Тези пари ми бяха нужни.... Много нужни!
Нямах никакво търпение, вече да си върна сестричката.
Имаше един месец до делото за попечителство над малката.
Доста се замислих над това с Франциско.
Дали наистина той можеше да ми помогне по някакъв начин?
Но как да се свържа с него?
Охх.... Ще се прибера и ще трябва да намеря някакъв начин да се свържа с грубяна!
Но как?

*****
ГТНФ:
Вече бях сигурен, че трябва да кажа на сърничката.
Прибрах се вкъщи, сложих си един душ и се преоблякох. Когато тръгнах да излизам на входната врата ме чакаше Доминга.
- Франциско, чакай! - докосна двете ми рамене в опит да ме спре
- Какво има?
- Баща ти излезе от тук бесен, говореше по телефона и викаше. Повтаряше "Дръжте го там където е"
- Как така? С кого е говорил?
- Нямам представа! - вдигна рамене тя - Просто исках да знаеш!
- Благодаря, ти си супер - целунах я по бузата.
Излязох бързо от вкъщи и се качих в колата си.
Запалих двигателя и извадих телефона си.
- Ало! Намери ми номера на Оливия Перес, дъщерята на Роджър! Прати ми го веднага! - затворих и потеглих. След 10мин получих това което исках.
Набрах Бамби.
- Хей, сърничке!
- Кой е?
- Серизоно? - засмях се
- Офф, какво? - тя изпуфтя
- Трябва да се видим за да ти кажа няколко важни неща! Относно това с баща ти!
- Добре! Ако искаш след половин час пред "Karol-Cafe"
- Дадено, но какво ще правим там?
- Имам да свърша едни неща и после ще идем другаде!
- Значи ще се чакаме пред кафето? И после ще идем в друго кафе? - засмях се
- Ами..... Да! Все пак ти си този с колата!
- Оххх, добре Бамби! Добре! - засмях се! - Ще се видим! - затворих телефона.

ГТНО:
Затворих и се прибрах бързо вкъщи, преоблякох се и отново се запътих към бившото си работно място.
Трябваше да взема всичко от там! Не исках да виждам повече Джейк, нито пък противната му физиономия! Иуу!
Както й да е докато се осъзная вече крачех, преоблечена към кафенето.
Имаше още около 5 минути до срещата, а аз бях почти там.

*****
Стоях пред кафенето и се страхувах да вляза....
Ами ако Джейк ме нападнеше! Ако......
Мислите ми бяха прекъснати, защото гадняра Франциско ме уплаши.
- Ужасен си! - крещях аз
- Недей така - засмя се, а аз го ударих - Охооо, не с лошо!
- Гадина! - нацупих устни
- Ще влизаме ли?
- Ами аз трябва да взема нещата си и....
- Нещата ти?
- До скоро работех тук! Вече не!
- И защо? - попита ме той
- Не те интересува! - сръчках го
- Добре, Бамби!
- Не ме наричай така! - сбръчках вежди.
- Ще влизаме ли?
Отворих вратите на кафенето и погледът ми се закова на Бара, където Джейк седеше на един от столовете.
Франциско оглеждаше кафенето без да вдига много шум.
- Охооо! Красавице! - погледна ме Джейк, а Франциско обърна поглед към мен и се засмя иронично.
Аз погледнах Франциско с леден поглед, а след това се доближих до Джейк.
- Идвам да си взема нещата и последната заплата!
- Нали не мислиш, че това ще стане толкова лесно! - засмя се, а Франциско се доближи зад гърба ми.
- Смекчи тона, братле! - включи се Франциско, от което ме побиха тръпки.