The Mafiot who stole my heart - Мафиотът, който открадна сърцето ми

Осемнадесетта ГЛАВА (първа Част)

Странни неща се въртяха в главата на Франциско. Не разбираше какво се случва.... И от къде му е познато това момиче...

*1 месец по-късно*
Франциско и Оливия се засичаха и това беше, нищо интересно.....
Но сега нещата загрубяха...
Сякаш Франциско искаше да накаже Оливия, защото той самия не може да си я спомни.
Често идваше в офиса, с претекст, че иска да се види с Трой, но винаги подхвърляше глупави забележки към нея или към облеклото й, или просто открито си се заяждаше.
Тя разбира се не му оставаше длъжна. За нея гордостта на една жена беше най-важна и въпреки, че беше влюбена в него до болка, не би му позволила да си играе с чувствата й.

И днес беше подобен ден, но нещата се развиха по различен начин!
Оливия отново имаше важна работа и оправяше документация, която щеше да спечели много пари на Трой и компанията му.
Тя стоеше в офиса на Трой и попълваше някакви формуляри. Тогава в стаята влезе Франциско и с леден поглед я огледа цялата. След това направи няколко крачки напред и погледите им се засякоха.
- Търся Трой! - каза с равен тон.
- Очевидно не е тук, освен ако не се е е скрил под бюрото! - подхвърли тя, без да вдига глава от документите.
- На забавна ли се правиш? - доближи се нервно, а тя вдигна глава незаинтересована...
- Възможно?! - усмихна се фалшиво и продължи с работата си
- Не разбрам от къде си ми позната - тропна по бюрото - Защо изобщо имам интерес към теб? - крещеше, а тя на свой ред повдигна незначително глава и отвори уста.
- Слушай... - искаше да му каже всичко, да се освободи от този товар, но тогава можеше да му навреди сериозно.. - Нямам представа... Аз не те познавам!
Той ядосан заобиколи бюрото и я дръпна към себе си, като тя инстинктивно се изправи.
- Какво криеш от мен... - сякаш искаше да довърши...
- Сърничке? - две сълзи бързо се спуснаха по бузите й..
Той беше в шок, сякаш беше казвал това хиляди пъти преди този момент, но сякаш... Нещата се бяха изтрили.
- Сърничке - повтори той
- Аз съм Франциско - докосна устните си до него и след това бавно ги отлепи - Аз съм....
- Аз не помня! - отбележи той
- Знам и съжалявам! - тя се отърва от захвата му и тръгна нервно към изхода.
Той не я спря и след, като тя излезе той погледна зад гърба й и промълви:
- Сърничке!

******
❤️❤️❤️Ще има продължение на тази част! Извинявам се за дължината й, но ще се на почивка скоро и няма да успея да качвам дълги глави, затова тази ще се раздели на две части! Очаквайте следващата до края на седмицата! ❤️❤️❤️