-Ко правиш бе идиот?- казах аз вбесено на най-големия уруд в училище
-Аз ли?! Ти си виновна! Защо подяволите носиш чай в училище? Сега целия е на обувките ми!- каза Yeonjun
-Ако не беше такъв заблян идиот нямаше да стане така!- казах бясна аз
Еее, хора здравейте! Сигурно се чудите какво точно е станало. Амиии, носех си чай, защото обичам да пия, и тъкмо отивах в стаята си за час, дойде този идиот и се блъсна в мен и го разлях. Той и групичката му постоянно са заедно и ми писна от тях. Не мога да ги понасям. И на всичкото отгоре сме в един клас. Скукааа.
Та, аз съм Ji Hun и това съм аз:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Не съм първа красота, но така съм добре. Не харесвам гримове, токчета, прилепнали дрехи и всякакви такива глупости. Аз обичам по-широките дрехи и да съм си аз. Е, подържам се като момиче, защото все пак съм момиче.
Аз съм 12 клас заедно с онзи Yeonjun и групата му. С него сме в много сложни отношения. Тоест... Бием се за едно място в класа. А то е да си лидер на класа. Аз не съм като другите кифли, просто отдавна ме тъпчеха като по-малка и ми се подиграваха за всичко. Сега си отмъщавам. Искам да знаят, че и аз мога да съм твърда и безсърдечна.
Само този Yeonjun ми пречи. И той иска да е лидер. Не го знам защо, но знам, че аз ще победя каквото и да стане.
Веднъж бях в училище и си стоях на чина. Стоях на него като истинска bad girl. Слушах си музика на телефона докато някой не ми дръпна слушалката. Аз се обърнах и видях Yeonjun.
-Какво си слушаш?- каза той
-Какво те интересува? Какво искаш, че да ме прекъснеш така?
-Нищо не искам.
-Еми тогава? Върви си.
-Ами ако не искам? Какво ще направиш?
-Ще те смачкам! Разкарай се!
Той не ме послуша и седна на стола до мен. На мен адски много ми кипна.
-Аз какво ти казах на тебе? А?
-Само се успокой. Става ли?
-Не, не става.
Видях, че той няма да се откаже и си сложих слушалката и си пуснах музиката. Беше започнал часа и ги махнах, но тоя още стоеше до мен. Явно тук ще кара часа. Ще повърна!
Така мина деня. Аз се прибрах и си легнах. После се сетих, че не съм яла и отидох до кухнята и си направих нещо за ядене.
Пуснах си някоя драма и се загледах. После си легнах. А да, аз живея сама. Тате е по работа и с поне месец -два не се прибира. А, като се прибере е за един месец-два. Той така работи.
На следващия ден пак отидох на училище. Бях със слушалки по пътя. Аз много обичам музиката. Седнах си на мястото и тъй като не закусих вкъщи, защото леко се успах и си купих една закуска и започнах да я ям преди часа.
Докато ядох някой трясна чина ми и ме изплаши. Аз го погледнах.
-Ти нормален ли си?
-Аз съм си много добре. - Yeonjun
-Тогава защо си тук?
-За да те видя. Не може ли?
-Не може. Разкарай се! В момента ям ако не виждаш.
-Виждам. Но...
-Но какво?
-Знаеш ли какво? Ще седя при теб за деня.
-Моля? Не! Разкарай се!- той тъкмо да си сложи нещата на стола аз си сложих краката на стола
-И какво? Няма да ме пуснеш ли?- попита той
-Ми много ясно!
Той взе краката ми и ги махна от стола и седна до мен. Идеше ми да го ударя!
-Сега по-щастлив ли си?- попитах
-Да! И то много!- каза като се облегна назад
Аз продължих да закусвам и усилих слушалките си. Тъкмо гледах нещо на телефона си и тоя ми махна едната слушалка.
-Какво правиш?
-Виж. Учителката е вече тук.- каза като посочи учителката и ме гледаше с усмивка
Аз брибрах всичко и започнах да слушам урока. Е, до някъде. През повечето време блях през прозореца и си мислих.
Мина половин ден. Щяхме да имаме физика и аз вадех тетрадката, но Yeonjun ми я взе.
-Върни ми я!
-И защо да го правя?- каза като стана от мястито си и тръгна да бяга
Аз тръгнах след него. Обикаляхме цялата стая. Накрая той спря и я вдигна на високо като я държеше. Аз се опитвах да си взема.
-Ти си голямо говедо, знаеш ли?- като казах това той се изсмя
Аз го удрях, но той сякаш беше от камък.
-Не разбра ли, че няма да ти я върна?- каза той
-Оооо, така ли?
Той си мислише, че е спечелил. Аз се качих на стол зад него и му скочих на гърба. Той ме можа да издържи и паднахме и двамата на земята. Него го заболя повече, защото аз паднах на меко.
Целия клас ни гледаше, но поне си взех тетрадката. Аз победих!
