Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^6^

Станахме на сутринта. Всички. Аз бях първа. Отидох да проверя Yeonjun. Той спеше.

След като всички се събудиха отидохме да закусваме.

Yeonjun влезе в стаята. Като ни видя тримата много се ядоса. Обяснихме му, че другия месец ще се случат нещата.

Той се развика и си тръгна като тръшна вратата след себе си.

Майка му беше много разочарована от неговото поведение. Аз я успокоих и продължихме да закусваме.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~

На следващия ден отидох на училище. На входа засякох Yeonjun и компанията му. По-рано може да съм споменала, че са от 5 души. Той мисля, че бе най-големият. Да те са на различни възрасти, но като ги гледам се държат като братя и никога не се изоставят. Почти им знам имената.

Тъкмо да вляза в сградата единия застана пред мен.

-Нещо да искаш? - попитах

-Да, да поговорим. - каза ми той

-С мен пък какво имаш да говориш?

-Става дума за Yeonjun.

-Какво за него?

Той се обърна и вида, че Yeonjun си е тръгнал и съм била само с четиримата му приятели.

-Ами, ние знаем за вашето положение сега. Той ни разказа всичко.

-И какво?

-Искаме да те предупредим. То е ясно, че ще живеете заедно от следвакия месец. Внимавай с него.

-Чакайте момчета, аз не ви познавам всичките. За какво ме предупреждавате? От къде да знам, че не ме лъжете или нещо от вашите простотии?

-Добре де, аз съм Soobin, а другите са Kai, Taehyun и Beomgyu. Но не те лъжем. Познаваме Yeonjun... Може да се държи по отвратителен начин с теб. Ако стане нещо... Как да го кажа... Голямо, опасно нещо такова, звънни ни.

-То и да стане нали знаеш, че мога да се защитавам.

-От него точно не. Не си мисли, че е толкова лесно. Той преживя много. И все още преживява. Просто ни се обади. Става ли? О и нека това си остане само между нас.

-Добре, ама аз ви нямам номерата.

-Дай си телефона.

Soobin ми взе телефона и така всеки си запемати телефонни си номер. Дали това, което казват е вярно? Само времето ще покаже.

ГТ. Yeonjun
Влязох в училище, но се сетих, че трябва да кажа нещо на Soobin и затова се върнах.

Тъкмо да го извикам, видях как всички си говорят Ji Hun. Направо ми кипна. После влязох отново вътре.

Тъкмо преди да ми започне часа видях Soobin и го извиках.

-Soobin! - казах

-Да? Има ли нещо? - отвърна ми

-Нали не криете нищо от мен?

-Н-не. Защо?

-Питам. Нали знаеш, че вие сте хората на които най-много се доверявам.

-Да. Винаги ти казваме всичко...

Усетих нотка притеснение в гласа му. Но, реших да се направя на ударен.

-Добре, тогава. Хайде да не закъснееш.

Седнах на чина си и мислех. След месец всичко е загубено. Край! Но няма да се предам. Няма Ji Hun да се мисли за победител.

~ ~ ~ ~ ~ ~

Така мина целия ден. Като свършиха часовете си сложих слушалките на път за вкъщи.

Като се прибрах бях сам. Майка е на работа до 18:00.

Не пиша домашна и направо си хвърлих раницата и си пуснах телевизора. Докато съм гледал съм заспал.

Станах 2 часа по-късно и бях гладен.

Ядох на бързо и отново на дивана, но този път си гледах социалните мрежи.

Гледах си инстаграма и чух вратата да се отваря. Майка влезе в стаята след 5 минути.

-Здравей, Yeonjun! - каза тя

-Здрасти.

Нямаше какво да си кажем. Е аз поне.

-И сега какво? Ще си мълчим ли? - попита ме

-Нямам какво да ти кажа. Е отиди на новия си и му сподели. - казах неотделяйки поглед от телефона

-Yeonjun!

-Какво?

-Спри да се държиш по този начин!

-И какво ако спра?

-Yeonjun... Скоро ще живеем заедно под един покрив! Ако се държиш така, ти само ще ме излагаш.

-О, значи аз те излагам? - казах като застах в седнало положение и оставих телефона на масата

-Да! Искам да спреш!

-Добре!... Но искам да знаеш едно!... Няма да приема тяхната фамилия! Ще си остана с фамилия Choi!

-Yeonjun!...

-Няма Yeonjun!  - развиках се и се качих в стаята си

Блъснах вратата и легнах не леглото си.

Гледах към тавана и размишлявах.

ГТ. Ji Hun
Стоях си вкъщи. Започнах да си търся рокля за сватбата. Докато разглеждах сайтовете баща ми ме извика.

-Ji Hun! Ще ми помогнеш ли да подготвим стаите на Yeonjun и майка му.

-Добре, идвам.

Отидох при него и започнах да му помагам.