Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^2^

След часовете аз взех нещата си и излязох от училището. Тъкмо да си сложа слушалките, някой ме хвана за ръката и ме обърна. Това бе Yeonjun.

-Какво искаш? - попитах

-Днес успя да ме изложиш, но се приготви. Утре може да останеш изненадана.

-Yeonjun... 12-ти клас сме. Това са бебешки неща.

-Ооо, не са. Просто изчакай. Днес падна върху мен, утре нещо по-тежко ще се стовари върху теб!

-Оо, и какво ще направиш? Ще ми изсипеш кофа с вода може би? Или нещо като... Да ми хвърлиш гъбата с тебешир?  Ако е това, просто се откажи. А и ти си беше виновен.

-Аз съм виновен? Ти ми скочи отгоре!

-Добре, добре. Чакам да дойде утре. Сега ще се прибирам. Чао!

Казах и се обърнах да си ходя. Сложих слушалките си и се прибрах.

"Какво ли е намислил този глупак?"

Помислих си. Трябва да се подгонвя за всичко! Написах домашното си и си направих вечеря.

Седнах на дивана и нямаше какво да правя. Звъннах на моите приятели и им казах да излезем. Ние бяхме 3 момичета и 2 момчета. 

Излязохме и започнахме да се разхождаме. По едно време рушихме да се разходим до една изоставена сграда.

Тъкмо тръгнахме, но една ограда ни спря. Ние я прескочихме и влязохме вътре.

Започнахме да бягаме, да разглеждаме и така. Но... Стана нещо, което не очаквах.

Вътре видях Yeonjun и компанията му. Какво правят тук подяволите?

-Какво правиш тук? - попитах

-Не може ли? Отиваме там където искаме. - отвърна той

-Може, но защо сте на същото място на което сме и ние?

-Ние бяхме първи тук! - каза той като се приближи към мен

-Не може ли да съберем двете групи и да... - моя приятелка

-НЕ! - аз и Yeonjun

-За вас няма място тук! Не стига, че на училище сме заедно, а и сега! - Yeonjun

-За първи път да съм съгласна с теб. Добре тогава. Ще си тръгнем.

Казах и тъкмо се обърнах когато някой извика.

-СТОЙТЕ! ВАНДАЛИ! - това беше полицай

И двети групи започнахме да бягаме. Усещането беше страхотно! Карате да се чувстваш жив!