Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^21^

Гледката стопи сърцето ми. Yeonjun си играеше с котето. Държеше го и го беше прегърнал. Котето спеше в него, а Yeonjun го помилваше внимателно.

-Добре се разбирате. - казах

-А не. Просто заспа.

-То ходи при този, когото харесва.

Двамата върнахме поглед на спящата животинка.

-Suni... - каза Yeonjun

-Какво?

-Подхожда му името Suni. Ти какво ще кажеш?

-Прекрасно е.

Suni още спеше в прегръдката на Yeonjun. Аз седнах до него и гледах Suni.

Не съм се усетила и съм се облегнала на Yeonjun.

-Извинявай. - казах и станах, но той ме върна на мястото ми

Накрая Suni се събуди.

-Може да е гладно. Ще го нахраня. - казах

Yeonjun ми го подаде и го отнесох в кухнята. Не след дълго дойде и той.

-Какво ще яде малко коте? - попитах

-Мляко?

-Не ми изглежда толкова малко за мляко. Малко месо?

-Ами пробвай.

Аз извадих малко месца и му ги дадох. То яде малко.

-Е стана късно. Аз мисля да си лягам. Ще взема Suni с мен. - казах

-Добре. Ай лека.

Аз взех животинката и се качих в стаята си. Легнах в леглото си и оставих Suni до мен. Тя се сви на топче и заспа. После и аз.

ГТ. Yeonjun
Отидох до стаята на Ji Hun. Открехнах леко и видях че тя спи прегърнара Suni.

-Ах Suni... Ти си късметлия... - казах

Затворих бавно вратата и си отидох в стаята.

Легнах на леглото. Дали наистина това е любовта или просто защото си свикнахме? Вие как мислите?

Но... Тя надали изпитва, това които аз. Не мисля, че съм толкова влюбен, но... Само времето ще покаже.

Станах на сутринта от мялкане. Станах и видях, че Suni стои до мен.

-Ти пък как се озова тук? - видях, че вратата ми е леко открехната

Явно е влязла от тук. Аз я взех под завивките си и отново заспах.

ГТ. Неутрал
Когато Ji Hun се събуди се притесни, че Suni не е при нея. Къде ли е Suni?