Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^31^

-Как така глупости Yeonjun? Ти нормален ли си? Оставаяш, момичето което обичаш?! И мислиш, че така е най-добре. - Soobin

Аз стоях със сведена глава.

-Ще тръгвам. - казах и станах

Не исках да се прибирам и отидох на бар. Поне да удавя мъката си в алкохол.

ГТ. Ji Hun
Какво стана с Yeonjun? Изрезе на обяд, а сега е почти полунощ и оке го няма. Къде ли е?

Стоях в хола и развивах нерви къде ли е Yeonjun.

Ходих от стая на стая, звънях му хуляди пъти, но не ми вдигаше проклетия телефон!

-Yeonjun, къде си подяволите?! - говорех си вече сама

Вече стана 01:07 часа, а него още го нямаше.

Накрая телефона ми звънна. На екрана беше името на Yeonjun.  Аз веднага вдигнах.

-Yeonjun, къде си? А? Знаеш ли колко е часа?! - виках

-Извинявам се госпожице, но бях принуден да ви се обадя. Елате да приберете приятеля си от нашия бар, защото започва бой с клиентите. Ето го и местоположението ******. - каза бармана

Аз веднага тръгнах на там. Не след дълго лутане го намерих. Влязох вътре и видях Yeonjun да бие едно момче.

-Yeonjun, пусни го! - виках и застанах зад Yeonjun и го дърпах

Още хора ми помогнаха, но накрая ги отделихме.

Извиних се, платих за питиетата на Yeonjun, и излязохме. Той едва се движише и го хванах през рамо.

Той буквално се влачеше по земята.

-Ji Hun... J-Ji Hun... - повтаряше той

-Какво има? - попитах

-Лошо ми е... - каза и повърна в един храст

-Спокойно... Тук съм. - казах аз

Направихме две крачки и той седна на земята.

-Yeonjun, добре ли си? Искаш ли да извикам такси? - попитах

-Ji Hun... Съжалявам... Много съжалявам... - каза и се разпрака

Аз седнах до него.

-Не си виновен за нищо. - казах

-Напротив. Всичко е заради мен! Съжалявам!...

Той подпря главата си на рамото ми и плачеше.

Сърцето ми се късаше да го виждам така.

Постояхме и после отново тръгнахме.

Стигнахме вкъщи и го закапах в стаята му.