Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^27^

След като подредихме седнахме на дивана.

-Искаш ли да излезем? - попита ме

-Където поискаш. На твое разположение съм.

-Ами... Ако искаш в някой парк. Ще си вземем сладолед, ще се разходим и ще ни е забавно.

-Добре. Тръгваме.

Ние тръгнахме.

Стигнахме един парк. Времето беше прекрасно. Той ми купи изключително много храна и заедно я изядохме.

2 часа по-късно

След 2 часа забавления решихме да се прибираме.

Ние се прибирахме хванити за ръце и ядохме сладолед.

-Прекарах си страхотно! - казах

-И аз. Щом си с мен и всеки дъждовен ден, за мен е слъчев.

Аз се гушнах в него.

По едно време той спря.

-Какво снана? - казах и го погледнах

Той гледаше напред изплашено. Аз погледнах и видях едно усмихнато момче идващо към нас.

-Ооо, Yeonjun! Мой човек! Не сме виждали отдавна. - той понечи да го прегърне, но Yeonjun се отдръпна и ме стисна силно за ръката

-Оу, ясно. Още си сърдит. Но аз имам право да се сърдя още повече. - каза момчето. То изглеждаше с година-две по-голямо от мен

-Какво търсиш тук? - попита злобно Yeonjun

-Ами как да го кажа, ами... Че например че ми дължиш 200 000 вона! - каза вомчето като повиши тон

-Нямам тези пари. А и всичко свърши и ти го знаеш! - развика се Yeonjun

-За мен не е! Това не са малко пари. Искам си ги. Като ми ги върнеш, ще те оставя.

-Няма на никого нищо да връщам! - отвърна Yeonjun

-Добре тогава. Оу, я виж ти. Имале момиче. Това твоята приятелка ли е? Красавица. - каза момчето, при което Yeonjun застана пред мен

-Няма да я докосваш!

-Ако не ми дадеш парите сега, тя ще плати за грешките!

На Yeonjun му кипна и го хвана за яката.

-Само да си я докоснал!

-Само гледай...

От някъде дойдоха много момчета и ме хванаха.

-Ji Hun! - каза Yeonjun, но двама от тях го хванаха и го удариха в главата

Мен ме хванаха и ме вкараха в една една кола. Не спирах да викам Yeonjun, но той не се изправи от земята. Беше в бесъзнание. Сложиха ми кърпа на устата и всичко стана черно...