Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^4^

Вечерята продължаваше. Аз и майката на Yeonjun се разбирахме. Говорихме си за най-различни теми.

Докато си дояждахме вечерята погледнах към Yeonjun. Цяла вечер се опитвах да не засичам погледа му.

Като го погледнах, той ме гледаше вбесено. Имах лошо чувство за това.

-Ще отида до тоалетната. Извинете ме. - казах и станах от мяттото си

Отидох и измих малко лицето си. После сложих още малко грим. Погледнах се в огледалото.

-Как може So Hen, да е толкова добра и да има такъв изрод за син?

Казах си това и излязох. Тъкмо затварях вратата след себе си някой ме дръпна за ръката и ме обърна към себе си.

-Виж какво... Може да се разбираш с майка ми, но няма да позволя нашите да станат нещо повече от това! - каза ми Yeonjun

-Не разваляй това! За първи път виждам баща си така щастлив! Не проваляй това. Ясно ли ти е? - казах му през зъби

-Аз няма да позволя да станат нещо повече! Вече ти казах! - хвана ме за ръката

-Не ме интересува какво искаш ТИ! Искам просто баща ми да е щастлив. Направи това поне да жената, която ти е дала живот на този свят.

Казах и се върнах на масата. След минута-две Yeonjun дойде. Продължихме с вечерята си. С Yeonjun постоянно си хвърляхме лоши погледи.

Вече бе полунощ и единствената светлина бе от пълнолунието на небето. Ние станахме от масата ни и тръгнахме да се прибираме.

Качихме се в колата ни и закарахме So Hen и Yeonjun до тях. Видях пжгледите на баща ми и жената. Наистина прехвърчаха искри между тях. Не можете да си представите колко се радвах!

Прибрахме се и се преоблякох. Махнах грима си и тъкмо преди да си легна, баща ми влезе в стаята.

-Дъще. Може ли да вляза? - каза той

-Да, разбира се.

Той влезе и седна на леглото до мен.

-Исках да те попитам, как ти се струва So Hen и сина ѝ? - каза той

-Тя е прекрасна жена! Много разбрана, красива, умна и си личи отдалеч, че се е влюбила в теб!

-А сина ѝ? Yeonjun?

-Ох ами... Ние с него... Ние сме в един клас...

-Чудесно. Значи се познавате.

-Да, но...

-Хайде утре да говорим. Сега си почивай. Обичам те миличка. - каза като ме целуна по челото

-Лека нощт, тате! - казах и си легнах

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~

Така мина една седмица. Taте и So Hen излизаха на срещи, но само те двамата. Не съм казала на татко що за изрод е Yeonjun, за да ни му разваля щастието.

Дойде поредната събота сутрин. Отново извърших моите сутришни процедури и слязох да направя закуска.

Предната вечер баща ми излизе със So Hen, но съм заспала. Днес ще го питам как е минало.

Седнах на масата и го почаках. След петнайсетина минути той дойде и седна на масата много щастлив.

-Защо си толкова щастрив? Какво стана вчера? - попитах

-Ами, вчера предложих брак на So Hen, и тя каза "да"!

-Тате, това е страхотоно! - извиках и веднага го прегърнах

Двамата стояхме така незнайно дълго време. Накрая го пуснах.

-Още не сме решили датата, но... Важното е че тя прие. - каза ми той

-Да. Много съм щастлива за вас! Ти заслужаваш такава жена като нея! Тя е правилният избор!

-И аз така мисля! - каза ми той

ГТ. Yeonjun

-КАК ТАКА ПРИЕ? - попитах майка ми

-Yeonjun, аз съм жена. Той е мъж, който ми разбира и ме обича. Не мисля, че лъже за чувствата си. - отвърна тя

-А ти за мен не помисли ли? А? Дали аз съм съгласен или не? Ще се свържем с онова севейство просто така? Ами татко? Той как ще реагира като научи?

-МЛЪКНИ! Баща ти да прави каквото иска. Мен не ме интересува.

-Поне няма ли да се допиташ до него? Той има право да знае.

-Ще му кажа, но не е сега момента. А ти какво против имаш семейство Kim?

-Не знаеш какви са всъщност. С дъщеря му сме в един клас. Знаеш ли какъв срам ще бера заради вас?!

-Срам те е майка ти да е щастлива?

-Можехме да сме щостливи и двамата. Аз съм против това.

-Yeonjun... Аз съм решила така. И Ji Hun и баща ѝ са добри хора. Ще ги приемеш. Не казвам, че баща ѝ ще замести твоя. Нито аз ще стана майка на Ji Hun. Прсто... Аз обичам баща ѝ...

-Не мога повече така. - казах и отидох в стаята си

Легнах на леглото и гледах тавана. Тя наистина обича онзи човек. Вярно, баща ми поиска пазвод на мама, но преди 2 години. Мама се съсипа, но аз съм свикнал с баща ми. Правехме много неща заедно и сега като го няма... Не мога да приема, че ще правя тези неща с чужд човек...

И аз искам мама да е щастлива, но... Ji Hun... Какво ще правя с нея...?