Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^25^

След като се успокоиха седнаха в хола. Двамата си мълчаха... И на двамата чувствата им един съм друг наддеряваха, но никой не превеше първата стъпка. И това ги измъчваше.

-Аз... Ти добре ли си? Окото ти е синьо. - попита го тя

-Добре съм... Ти... Ji Hun...

Тя очакваше, той да ѝ признае, но...

-Гладна ли си?... - попита той като избягва въпроса

-Ще отида до магазина. - каза тя

-Ще дойда с теб...

Двамата тръгнаха и по пътя си мълчаха. След като напазаруваха тръгнаха да се прибират.

Тъкмо да пристигнат, започна да вали обилен дъжд. Беше адски силен.

Те тръгнаха да бягат. Точно като пристигнаха в дома им Yeonjun спря на алеята.

-Yeonjun, защо спря. Влизай, ще настинеш. - каза му тя

-Ji Hun не мога вече така... Искам до ти кажа нещо...

Дъхат ѝ секта.

-Ji Hun... Не наскопо усъзнах, че... Изпитвам чувства към теб... Но не като на приятел... Опитах да ги пренебрегна, но без успех... Влюбен съм в теб Ji Hun! Ти ме направи човек... Заради теб изпитах, какво е любовта... И ми харесва. Спомних си едни думи от снощи... Ji Hun... Искам да си само и единствено моя!

Тя с насълзени от щастие очи се приближи към него. Тя скочи на врата му и сля усните им.

И двамата се наслаждаваха на тази така жадувана целувка.

Когато се отделиха за въздух си опряха челата.

-Обичам те! - казаха си те

После се прибраха. Yeonjun пусна покупките и допря Ji Hun на стената като я целуваше. Вече не се сдържаше да покаже чувствата си към нея.

Накрая се отделиха за въздух.

-Щастлив съм с теб! - каза той

-И аз с теб! - каза тя като го целуна

Те отново сляха устните си. И двамата бяха щастливи.

Следмалко се разделиха. По отделно си взеха душ и отидоха в хола. Ji Hun седна на дивана. Yeonjun дойде и я накара да легне и той легна отгоре ѝ като я прегърна и отпусна глава на гърдите ѝ.

-Yeonjun, какво правиш? - попита го тя

-Радвам ти се. - отвърна просто той и се сгуши в нея