Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^8^

Soobin ме изпрати до входната врата и аз си поех по пътя. Все трябва да има нещо което ще размекне Yeonjun. Защо толкова иска мястото в класа? Никой не го харесва, а иска да е над всички. И без това съм сигурна, че никой няма да гласува за него. Аз поне имам добре оценки... Въпреки че понякога не искам да има хора около мен 😂. Това съм аз. Забавно нали? Може би всички имаме такива моменти.

Прибрах се вкъщи и взех нещо за ядене. После легнах в леглото си.

-Трябва да има нещо, което може да го размекне. - казах си

-Пък, защо толкова мисля за него? Защо искам да му помогна?

Оставих всичките си мисли на страна и започнах да си гледам сериала.

След 2-3 часа гледане пуснах телефона си да се зарежда и просто седнах на дивана. Мислите отново ми дойдоха. Остава по-малко от месец и ще живеем заедно.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~

ГТ. Yeonjun

Дойде време да ходим на училище. Няма да я караме така с Ji Hun. Трябва да ѝ направя нещо гадно. Но какво? Сетих се!

-Нека да те видим сега Ji Hun. Няма да го очакваш...

ГТ. Ji Hun
Отивах към училище. По пътя ме Пресрешна Soobin. За първи път го виждам в моята посока.

-Добро утро! - поздрави той

-Добро да е, ама какво правиш тук? За първи път те виждам в моята посока.

-Оу, ъм, бях в Kai.

-А той къде е?

-Много въпроси задаваш. Някой казвал ли ти е?

-Всъщност не.

Ние ходихме в мълчание. Но той развали тишината.

-Ии... Измисли ли нещо за Yeonjun? Смисъл, онзи ден говорихме и...

-Всъщност... Нищо не ми идна на ум...

-Аз мога да ти помогна... Ако още искаш...

-Наистина!? - обърнах се към него с усмивка

-Мда. Вчера мислих над това и нахвърлих на лист нещата, които Yeonjun харесва и/или обича.

Каза като ми подаде лист хартия сгънат на две. Аз го отворих и започнах да чета.

-Харесва музика и танци? - казах

-Да. Може да е твърд като кокос, но е много мек отвътре.

Аз продължих да чета и леко се учудих. Много странно мисли той. Има неща за които даже не предполагах че харесва.

-Благодаря ти много. Ще пробвам някои неща като се нанесе при нас.

-Радвам се, че ти помогнах.

Не сме усетили кога сме стигнали училището и стаято ми. Тъкмо отворих вратата и БАМ. Yeonjun и новият му пранк.

Той ме заля цялата с розова боя.

Всички тръгнаха да се смеят бурно.

-Yeonjun... Ти... - едва казах

-Кой сега е смешния? - каза като продължи да се смее

-Yeonjun това наистина беше много гадно, дори и за теб. - каза Soobin

ГТ. Yeonjun
Soobin данечи да защити Ji Hun?

-Защитаваш ли я? - питах го сериозно

-Не аз...

Тъкмо щеше да ми каже иухме нещо да пада. Обърнахме се към Ji Hun и тя беше на земята.

Какво ѝ стана? Двамата се затичахме към нея.

-Ji Hun? Ji Hun събуди се! - викаше Soobin като ѝ удряше леки щамари

-Ji Hun ставай! - извиках

-Така няма да стане. Да я заведем на лекар.

Тъкмо Soobin щеше да я вземе на ръце, но го изпреварих. Вдигнах Ji Hun и излязохме от училището. Хванахме си такси и то ни закара в най близката болница.

Лекарите я поеха и я закараха в спешното. Аз и Soobin чакахме в коридора.

Аз стоях и обикалях насам-натам. По едно време и другите момчета дойдоха. Kai, Taehyun и Beomgyu. Те дойдоха при нас.

-Какво стана? Нещо казаха ли? - попита Kai

-Все още нищо не са казали. - каза Soobin

-Yeonjun ти нормален ли си? От всички неща боя ли избра? Нещо сложи ли вътре, че да сме тук сега? - развика ми се Soobin

-Не бе, нищо не съм слагал вътре. Просто обикновена боя. - казах като се държах за главата

Замълчахме за мялко и доктора най-накрая излезе.

-Докторе, как е тя? - попитах

-Роднини ли сте? - попита той

-Ъм... Не, приятели.. Как е тя? - отвърнах

-Получила е алергична реакция. Тя не ви ли е казвала , че е алергична от боята. Химикалите, които съдържа много ѝ вредят. Добре че сте я докарали навреме.

Аз бях без думи. Почти щях да я убия...

-Можем ли да я видим? - попита Soobin

-Да, но по двама. Не я напрягайте. Ей сега се връщам. - каза доктора и тръгна в посоката си

Аз и Soobin влязохме вътре при нея.