Взех си душ, изсоших косата си и се облякох с вкъщни дрехи. После отидох при баща ми. Той седеше на един фотьойл умислен. Аз седнах на дивана срещу него.
-Е, как си? Има ли нещо? - попитах го
-Ами... Вече ще съм при теб. За 2 месеца почивам. И... Исках да поговоря с теб за нещо...
-Разбира се, можеш да ми кажеш всичко!
-Ами... През времето, което работех... Открих... Една жена... И аз се влюбих в нея. Излязохме на няколко срещи. Един ден аз ѝ признах какво изпитвам към нея. За щастие, тя ми отвърна със същото. - каза той притеснено
-Татко, това е страхотно! Много се радвам за теб! - казах
Наистина бях много щастлива за него. Той преживя много! Има право да е щастлив!
-Така ли? В такъв случай аз съм най-щастливия човек на света! Много се радвам, че го прие!
-Тате, ти имаш право на избор за живота си. Аз ще бъда с теб за всичко! И щом си се влюбил, нява как да те се радвам. Е, кога ще ни запознаеш?
-Точно и да това исках да поговорим. Аз и тя си говорихме и решихме да си видим утре вечер. Тя има син и той ще дойде. - каза той
-Добре. От сега ще си извадя дрехи и ще се приготвя. Нямам търпение да се запознаем!
-Благодаря, ти дъще! Обичам те! - каза като ме прегърна
-И аз те обичам, татко! - казах като отвърнах на прегрътката.
Така ние цяла вечер си говорихме. Днес бе петък вечер и стояхме до късно.
~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Станах на сутринта много свежа. Измих се и се облякох. Слязох и направих закуска на мен и баща ми.
Слънчевите лъчи озаряваха всички стаи на къщатата като не позволяваха на мрака да се появи.
"Дано нищо лошо не се случи днес!" - казах си на ум
Баща ми слезе и закусихме.
-Тате, а вие ще живеете ли заедно? Сватба ще има ли? - задавах въпроси
-Чакай малко, миличка. Нека първо се запознаете, да видим как ще мине вечерята и тогава ще говорим.
-Но, ще бъдеш ли щастлив, ако живеете заедно?
-Да... Ще се радвам двете ми любими жени да са до мен!
Аз се усмихнах и продължихме да закусваме.
След закуска се качих горе в стаята си и отворих гардероба си. Трябваше ми нещо красиво. Но после се сетих за едно нещо. Отидох на касата на вратата и се провиках.
-ТАТЕЕ! НИЕ КЪДЕ ЩЕ СЕ СРЕЩЕМ С ПРИЯТЕЛКАТА ТИ? - попитах
-В ЕДИН РЕСТОРАНТ! - провика се той
-ДОБРЕ!
Аз затворих вратата и изкарах всичко от гардероба си.
Ужас! Нямах нищо за обличане. Взех пари и веднага изтичах да си взема нещо красиво.
Разглеждах магазините и нищо не ми грабна окото.
Накрая докато минавах покрай една витрина я видях! Перфекната рокля!
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Купих я и се прибрах.
Докато се усетя е станало обяд. Обядвах и после легнах за една следобедна дрямка. Е колко да съм спала. 3 часа са достатъчни.
После станах и започнах да се оправям. Изправих косата си, сложих лек грим - спирала, червило и леки сенки. И накрая сложих роклята.
Докато се оглеждах в огледалото чух баща ми да ме вика. Взех чантичката си и слязох долу.
Ние тръгнахме с колата ни към ресторанта. Беше адски притеснено.
Стигнахме пред ресторанта. Аз не посмях да сляза от колата. После усетих как баща ми ме хвана за ръката, при което аз се обърнах към него.
-Не се притеснявай. Тя няма да те изяде. Искам да не се притесняваш. Ти си красиво момиче и съм сигурен, че ще си паснете. - каза той
Тези негови думи ми вдъхнаха кураж. Ние слядохме от колата и влязохме вътре. Един сервитьор ни показа резернината маса и ние седнахме.
Точно 2 минути по-късно чух женски глас да вика баща ми. Аз погледнах на пред. Баща ми отиде и я прегърна.
Не можех да повярвам на очите си. Нейният син... Бе... Yeonjun... Това трябва да е някаква шега!
Аз станах от мястото си и отидох при тях. Бях като втрещена!
-Здравей Ji Hun! Аз съм So Hen, а това това е синът ми Yeonjun. Баща ти много ми е говорил за теб! - тя подаде ръка
Ние се здрависахме и после седнахме на местата си. Баща ми седеше срещу So Hen, a aз до баща ми и срещу мен стоеше Yeonjun.
